Помните ли времето, когато въздухът ухаеше на
прясна липа, на череши, щурци, пчели и други буболечки жужаха навсякъде и едно
знойно слънце пече, та му се не види края на този летен сезон. Беше чудно
време, сутрин за закуска си похапвахме кифла с мармалад с чаша кисела боза,
улиците биваха измити с цистерната от “Чистота”-та, за да избърше прахта от спокойните улици в
града. Време... Звучи, като приказка, уви не е. Съвременната приказка е далеч
по-страшна и динамична. Приказка без край, без съдържание, без лиричен герой,
но с много други персонажи, които говорят но уви, никой не ги разбира. Защото
най-образно казано: обикновеният език на обикновените хора винаги е глух за
разбиране от... всички над тях.
Идват избори, някакви избори. Толкова идеализирани
и въздигнати на пиедестал и така ми е ведро на душата и едно такова, едно бум
иска да изкочи от нея, че с кеф ми идва да изтропам един казачок за възтрудните
ми 120 кг., живо тегло. Уви, няма да направя подобен резил. Не защото не мога,
а просто времената са различни и не се знае кой и как ще разтълкува я стъпките,
я думите въобще ще стане една сбъркана история.
Започнах с това, че идват някакви избори. Направо
ме заболя главата, от лозунги в интернет, от мигащи и премигащи реклами. Всяка
втора статия във всяко он-лайн издание е свързано я с някакви дудуци, я с
някакви килимявки или фесове. Аман – рече се! Спрете се! Не стига, че голямата
част от българите не знаят чужд език, ами и политиците така са вирнали зурли за
работни места в пусти Брюксел, в пуста Европа, така са се наточили да измият
срам от миналото си, че не се спират пред нищо. Иначе казано на фона на вечните
“красиви” метафори, които бъкат из журналистическото пространство на
републиката изключвам фактът, че чуждите езици не са за всички. В скоро време
официалният език в бившата ми родина, ще бъде - този на омразата.
Защо омразата? Ще ви направя една бърза
съпоставка между белгийските им колеги и тези списвачи и дърдорковци от
българска страна. Кои са най-използваните епитети или лексика за тези, които не
знаят съдържанието на понятията. Вземете пример, думите с които говорят нашите
политици и журналисти: за сирийците – са убийци, бежанци, утрепки, резани
пушки, тарамбуци и прочее. В Брюксел, ах този Брюксел към когото се стремят
всички но не искат да си го признаят, та в Брюксел всички са – бюрократи,
българомразци, дебели европейски чиновници, мързеливци и безделници и т.н. Тъй
като преди месеци се тръбеше, че четвъртата власт – е журналистическата то с чиста
съвест мога да заявя, че тя в България е най-неграмотната, най-противната, че и
български език не знае. Никой в Европа, в истинска Европа не би си позволил
подобен речник. Никой!
Обещах да направя паралел – ето го! От всички
прочетени белгийски и френски издания, не видях дори и един ред с обиди
насочени към българските им “колеги”. Ако заяждането е официален спорт в
Олимпийските игри, то българските журналисти и политици със сигурност щяха да
спечелят много златни отличия. Но, нито политици, нито журналистите са достойни
спортисти. За разлика на техните евро-колеги, където тонът е премерен с нужната
доза сарказъм и стегнатост на речта. Това е в най-общи линии. Никъде в
белгийското или френското интернет пространство няма да видите изкачащи
рекламни бюлетини и прочее. Предстоящите избори са събрани в един ред или в
рубрика, където любопитният читател може да се просвети. Няма да видите на живо
плюене уста в уста както се случва в държавата на Ганя Балкански.
Второ - в
Запазна Европа няма да видите по булеварди площади и други обществени места
афиши, лозунги, плакати и други агитационни материали, които да ни навират
познатите до болка муцуни от близкото минало, че и настояще. Няма и
прословутите огромни билбордове които да висят със седмици, месеци, че и
година.
Трето – нито един белгиец или друг западно
европейски гражданин няма да изтърпи подобно “шоу” каквито в България има поне
по 20 на ден, ОСОБЕНО сутрин. Именно българските сутрешни политически
телевизионни блокове. Гледах едИн на
бързи обороти и със сигурност мога да ви съжаля, драги ми зрители, защото освен
нервна криза и раздразнение друго не може да получите. Защото утрото, колкото и
да е приятно, трябва да бъде придружено с чаша горещо кафе, кроасан и т.н.
екстри.
На никой няма да му е приятно денят да започва с
предаване тип “Гъзът ти е нагоре”. След
директна среща с подобен род индивиди, които се събрали на сладка приказка да
убият време и да ви докарат някоя нервна криза, не остава нищо друго освен да
направя сравнение с приказката за “Котаракът в чизми” – хитрият котак, който тича
преди господаря да убеждава в нищо неподозиращия народ какво трябва да правят и
какво не. Ако на това не му се казва
лицемерие... то на какво друго?
От доста години виждам как се провеждат изборите в България и само едно не мога да разбера какъв
е смисълът да се дават среднощни пресконференции на партиите спечелили или
загубили? Това за какво е? Нали народът уж ги е избрал, нали именно този народ
се е произнесъл вече? Какво повече? Защо отново се впускат всички в празни
приказки и досадност? Не мога и не знам как да разбера за тази похотлива
практика. Вместо да пийнат по едно на крак в близката кръчма да се поздравят и
да извикат мощно с “Победа” и после кой от къде е, да отидат да дремнат сладък
сън, защото ги чака работа на другия ден. Те седят и въртят пръсти и дрънкат
глупости... до ранни зори, до първи петли, до поредната утрин когато ще очакват
топлото кафе и задължителната кифла с мармалад.
Това, което със сигурност няма да видите по другите
държави е западен модел на българската Мая Манолова. Тя направо е същинска Жана
Д’Арк. Само се чудя, кога ли ще я подпалят и тя ще изгори на клада като феникс,
за да възкръсне от пепелта в по-добър вариант. Невъзможно е!
Както е невъзможно да видите в крайните квартали
на Брюксел или Париж или Лондон или в Хага, Амстердам – журналисти в едно с
политици запретнали ръкави да пекат кебапчета и кюфтета с бира и пържени
картофки да черпят на воля – турци, мароканци или алжирци, като нагледно им
обясняват за кой определен партиен кандидат трябва да гласуват. Това никога
няма да стане, защото “тарамбуците” ще го изпекат жив този мерзавец, който се
опита да им наложи това. Не за друго, защото хората макър и от 3-ия свят могат
да мислят, а разликата е защото тези от бившия социалистически и комунистически
не могат. Причината – мозъкът им отдавна е промит и не функционира. Иначе
родната република отдавна да е на нивото каквото е по света, защото ако
републиката беше земен рай, никой нямаше да тича и да бяга по чужбина, дори и
родните политици нямаше да дерат да се докопат до заветните места в Евро
Парламента и т.н.
Но стига политика! Абсурдно е! В някои европейски
държави има животни, които са обучени да намират скъпите трюфели в земята и да
ги вадят на повърхността. Най-често това са свине и кучета, едните рият със
зурли, другите с лапи но не разлайват всичко за щяло и не щяло. Стопаните
събират ценните находки и ги продават скъпо и прескъпо за заветните
евробанкноти или долари. В България свинете с техните зурли нямат дресировчици
имат марионетки в лицата на някои български журналисти, които с удоволствие
играят ролята на лаещи кучета и всичко това за слава и чест, за купата на
“Съветската армия”, за поредните флагчета и грамоти, като разпространяват
поредната интрига по всички възможни медии.
Нужен бил дебат? Глупости – телевизията се чуди
как да запълни програмното си време и да насажда омраза, бил нужен обществен
дебат, нужни били законодателни промени, хай сиктер драги зрители остава да
добавите драги ми свине и кучета – не ни пречете да си получаваме заплатите и
комисионните, които ни се полагат, защото и ний сме хора. Каква е тази лексика
от екрана от печатните издания? Каква е тази свинщина? Повсеместна? Докога от
мухата ще се прави слон? Докога ще се насажда на народа максимата, че всички те
– журналисти и политици са инакомислещи? Безкрайно е ясно, че те са на власт и
така са я сграбчили, че няма пускане. Докога ще чета и слушам единствено в
българските издания езикът на омразата?
Имам приятели журналисти и писатели, от старото
време и всички те с достойнство и добър тон, някъде там в забвение се опитват
да възстановят забравени за народа и инакомислещите понятия и начин на
общуване. Точно така: начин на общуване. Моментът, когато всеки трябва да
изслушва другият и да не бърза да прескача и да позволява родният ефир да се
превръща в свинеферма.
Лично аз няма да гласувам! Няма за кого. Всички
познати стари муцуни са отново в безобразна битка и надпревара, кой да сграбчи
кокалът и ако трябва да бъда откровен и искрен на някои вече сайтове и он-лайн
телевизии им поставих етикет. Той е такъв, като този на цигарите:
Министерството на здравеопазването предупреждава, че е опасно за вашето здраве!
Опасно защото ми писна от медийни проповедници и клакьори, но не искам да
забраняват алкохолът и цигарите, защото те са единствената и оцеляла обществена
дрога, която ни помага понякога да излезем от това миризливо блато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар