Влашки - патки!

Замислям се поне един път годишно за това кое е излязло първо, яйцето или кокошката? Добре, че това се случва епизодично и със сигурност не е в деня когато мойте съотечественици отново са „нагъзени“ с пореден ден за размисъл преди избори или каквото е там, което се случва през годините. Добър повод да имаме годишнини нали?

Точно обаче преди 14 години обаче моя милост избяга от земята на дедите ми, където някога се пееше, че е земен рай и с небе като от коприна.  Минава си година след година оттогава и този път отново се почерпихме със съпругата  за юбилея, за спасението, което при нас дойде и се случи точно тогава, когато най-малко очаквахме.  

За поредна година, надявам се не последна ще си задавам въпроса какъв вятър ме отвя в емигрантския живот? Добре си живеех в родната република, но отново се връщам във времето, когато /а може би и сега/ у републиката най-лесно и безопасно е да направиш мръсно някому и после да гледаш сеир. Само, че покрай този сеир се намират един камион самодоволни плужеци, които още по-доволно се облизват от наблажненото им задоволство от направената мърсотия.

Всичко е въпрос на вкус, както се казва и именно поради тази причина се чудя, що кучето ми се лиже по задника си? И то гледа горкото да се облажи от нечия работа.  Сега обаче след като приключи първата част от така наречените избори и байчо изкочи от храсталака с онова неговото – Я булгар!, все повече едни едни такива студени мисли ми нашепват, боже каква ли нова свинщина са подготвили за бъдещето на този уж велик народ?

Както и да го мисля, не намирам и не виждам нищо добро. Все едно да правиш съпоставка между социализЪма и национализЪма. И всеки път е така: аха да дойдат избори и току кацне някой руски любим певец да извесели „измъчените“ другари. Този Кобзон не стига, че пее пред руския президент, ами трябва да го търпим и тук, че и нещо повече в едно с неговия достолепен ансамбъл организиран от всякакви членове и членки на руското вътрешно министерство. Като е толкова велик и го хвалят българските вестници що не отиде да забавлява английската кралица или Ангела Меркел?

Ама стига глупости, моля стига! Сега отмина и още по-великия български празник на който изпращаме децата ни да се борят с живота, както могат. И вместо „Върви народе възродени“, се чува едно броене от 1 до 12 и обратно. Какви наивници? Накъде сте тръгнали бе деца, невинни и недотам невинни.  Ако знаете какво ви очаква в този живот, въобще няма да сте толкова наивни да се радвате. Но традиции, какво да се прави? То си е вече и традиция по време на избори да изкачат поредните нови тлъсти плювни, псувни, лъжи, тъпи физиономии едни такива, като на настинали блатни нутрии. Едни масови лъжи но задължително гарнирани с тройка или двойка кебапчета но без лютеница и боб. Защото сега като десерт се появи и обещанието за 10-ина лева отгоре върху нечия пенсия, ужас... Що за лицемерие и празни обещания, а има хора, които и вярват.

В заключени, ще направя едно обобщение, което не е публична тайна и не е с гриф „Строго секретно“ - Уникално прост народ се крие в Републиката драги зрители. Уж толкова умни, толкова надарени, толкова амбициозни и аха всеки път да смаяме чужденците изведнъж изкача собствената ни простотия. Толкова голяма, като една човешка длан и то за резил на целия свят. Жалко е, че от цялата тази ситуация светът не вижда истинската интелигенция и хората, които могат да се нарекат с истинското – Българин, а само тези, които си мислят, че простотията е по-важна от всичко останало.  И ако тези, показните не си разголят простотията и срамотата, тези от светът ще ги подритва в ъгъла и няма да са най-най.   За голямо съжаление умните българи са вечно сърдити на простотията на света, а забравят да кажат и заличат собственото си малоумие. Честно казано загубих нишката на тази писаница! Знаете ли защо?

Защото простотията не може да задържи умното съзнание на повече от два реда или за повече от една минута, както е във фейсбукЪ. Защото по-лесно е да се съберат 2 милиона „Харесвания“ за някоя простотия, отколкото да се противопоставим примерно на построяването на поредната джамия с високите и тонколони, които ще разтърсват сутрин бедното съзнание на нищо неподозиращия българин. Напънете се /това обаче става единствено и само в тоалетната/ но в случая използвам поредната метафора и ви съветвам да не се разсейвате!

Ето вземете пример от комунистите успяха да съберат всенародното съзнание  в една нищожна точка и то защото в действителност по-голямата част от интелигенцията се оказаха алтруисти, а не националисти за има няма 45 години! Сигурен съм, че дори и нищо неподозиращите шведи, дори и швейцарците ще ни помислят за прости, ако създадем такава група и ако построим такива едни огромни джамии с виещи ходжи. Не защото не ни бива в строителството на подобен род институции, а защото тъпите западняци няма да видят нищо друго положително освен нашата простовата интелигентност.

По същата логика мога предположа, че в Турция ще започнат да излъчват новини на български език. Да, ама не! Ние сме най-умните, ама не всички от нас и не всички, като нас. Някои са по-умни и създават интелигентни групички от десетки хиляди умници, за да покажат на света, че има най-вече прости Българи. Единственото, което ни липсва е да направим новини на цигански тогава цялото катун /демек народ/ще стане още по-интелигентно. Тогава преди всеки предизборен и дори след изборен ден новите министри и политически лица /те пък са нови.../  ще си ГО вдига популярността, я с референдум и ще СИ ГО предпочете да се изказва примерно на един от официалните за малка България национални езици: руски, турски, цигански и евентуално български... а ние хм, а ние веднага ще правим групи във Facebook, да покажем своята интелигентност, алтруизъм и… и… каквото там се вижда изпод ошмулената ни българщина.

И ако не харесваме това, което ни заобикаля ще продължават да живеят и да бъдат лансирани  дебелобузите мамини момченца приличащи на прясно угоена свиня. И ако не харесваме да мислиме, то тогава да живеят и онези брадати певици със съмнителна сексуалност или момичета, на които по гъзиците им личи, че закусват с пица на парче, пържени филии, мазни баници със шкембе чорба, а не пият сок от портокал. И ако не се харесаме - нека продължим да мислим, че сме най-най но къде и кога? Преди да тръгнем нанякъде в поредното нищо на безизходицата наречена живот.