Казват, че сватбата на един човек е един от най-светлите
дни в живота. Двама млади или не дотам млади решили да създадат семейство.
Какво по-хубаво от това? В съвременен вариант блогърите споделят, че това са:
двама луди и 200 гладни. Дали обаче българската сватба и всички традиции
свързани с нея са останали непокътнати през времето или всичко е преиначено в
полза на поредния келепир и някаква случайна символика? Интересно.
Никога няма да забравя сватбите отпреди години. Беше
голяма веселба, събираха се младо и старо, правеше се един сеир за чест и
кумова слава и ако правя съпоставка в миналото, говоря за отпреди 100 години,
както пише в етнографските изследвания как е протичало това тържество, то
представите ми за един красив ден изпълнен с много чувства и емоции се
преплитат и осстават смесени чувства за двете. За добро или за зло, докрая на
живота.
Всички сме присъствали на подобен род събития. Никога
няма да забравя обаче и един годеж на моя съученичка, която реши веднага след
завършване на гимназията да се обвърже с любовта на нейния живот. Речено
сторено. Само, че никога не съм предполагал, да си спомня за това преживяване,
колкото и смешно да беше.
Беше някъде през края на август топло лето 1986г., в
китно селце близо до Благоевград. Имахме среща 20 ина души, които трябваше да
уважим годежа и след това сватбата. Бяхме събрали пари, кой каквито имаше
налични средства за да се отстрамим пред бъдещите младоженци и ний с подарък. В
онези времена, беше лукс да отидеш да купиш нещо от “Валентина” но пък за
сметка на това в почти всички големи провинциални градове имаше по един заветен
ГУМ, където ако имаше повече “връзки” можеше и да намериш нещо прилично. Речено
сторено – избрахме сервиз с няколко дузина вилици, лъжици, чинии, капаци и
други придобитъци. Уредихме да бъде опаковано, увито и грижливо в подобаваща
хартия така, че да не се изложим пред хората. И наточени с букети карамфили и
много смях тръгнахме към село.
Хванахме такси или както обичам да казвам, побягнахме към
заветното тържество. Не знам защо, но имах представа за вечерта да бъде като малко
тържество с близки хора с песни и танци до зори! Все пак беше само един годеж.
Но уви, не познах. Още с пристигането ни в селото видяхме, че една от улиците е
блокирана с огромна дълга маса има няма 50 метра с пейки от двете страни /по
една талпа между два стола/ и като малко бижу цялата тази виеща се красота беше
облепена с вестници и амбалажна хартия.
Ехаа, интересното тепърва предстои. Излишно е да
обяснявам, че ние бяхме едни от първите гости и на фона на импровизираната
кухня в двора на булката където имаше поне 50 баби и лели с кухненски престилки
и забрадки, говорещи на диалект и подпяващи различни песни с народни мотиви се
суетяха около 2-3 казана пълни със вряща супа, други се бяха заели със
салатата, трети въртяха и печаха кебабчета и кюфтета. В близост до бунара имаше
няколко реда дамаджани, които стояха накипрени и закичени със задължителни цервени
цветя и обичайния здравец... една суетня, едно пърхане, направо жужеше във
въздуха.
Някъде в пространството дочух удар от барабан и след
по-малко от 40 минути отнякъде се изтресе един многоколоритен духов оркестър.
Бъдещата невеста така и не можах да я зърна, защото било
забранено за сега за мъжката част. Рече и отсече майка и! Подготвяли я! Разни
жени в копринени лъскави рокли с причудливи акценти и тропащи токчета сновяха
наляво и надясно. Гримирани, като за война, с едни ей такива вирнати прически,
ондулирани и натъкмени, буквално се
разхождаха, като пуяк пред закол. Няколко десетки деца тичаха шеметно между
двора и огромната маса на улицата и играеха на гоненица и жмичка, за радост на
техните баби. Тъй като фантазията ми беше добре развинтена от дете, вече очаквах
направо чудеса.
И те започнаха да се случват. Като по часовник, духовата
колоритна музика започнаха с някакво бързо стакатово хорце, което се извъртя за
секунди. Откъде се намериха тези танцьори и танцьорки, все още не мога да си
обясня. Но ще запомня завинаги тази олелия, заедно с едно весело подсвиркване
на мъжете и айкане от страна на женската гилдия. Това беше началото на сеира.
Всички жители от селото се бяха изсипали на улицата, кой в нови премени, кой
как го заварил този час и очакващо, като че ли с някаква надежда и леко
позейнали гледаха към къщата на бъдещата младоженка, аха да изкочи
кукувичката...
Ние като по-нетърпеливи с моите бивши съученици и като
представители “от градо” според местните, решихме да заемем места някъде на
масата. Оказа се обаче, че не сме избрали най-точното място, защото там
трябвало да седне не знам кой си? Както и да е, заехме местата си отредени за
нас “гражданите” и за моя най-голяма изненада забелязах, че ни очакваше един представителен куверт състоящ се: първо –
по една чиния тип алпака, заедно с някакво алуминиево канче, вилица и лъжъца тип
завовски с изричното предупреждение, че са взети назаем от заводски стол и да
не стане после нещо недоразумение! Една пластмасова чашка за ракията,
лимонадата и бирата се пие от шише! – отсече някакъв гавазин, който побърза да
ни донесе една от онези дамаджанки, прясно нагиздена. И най-важното да не
забравим да отлеем от бирата върху земята: - Оти може да е стара и утайката не
е убава!
Всичко вървеше, като под инженерски план. Народа окупира
пейките и масовата истерия не свърши до тук, защото започнаха да се поздравяват
баджанаци, шуробаджанаци, комшии, балдъзи и прочее титуловани персони. Гледах
смаяно и весело, защото си давах сметка, че такова нещо друг път няма да ми се
случи, а и едва ли бих допуснал такава да бъде моята сватба след години?
Накакви нагиздени баби все едно сме Тодоров ден,
разнасяха увити в бродирани бели кърпи погачи! На всеки 10 души по погачка. Но
да не я ручате сега – отцепваха! Требе невестата първа да откърши нейната и
тогиз... По-лесно щеше да имаше написани някакви инструкции или правила, защото
отвсякъде дочувахме различни неща, и компетентните съседи поправяха някоя от
бабите ако сгреши. От една съседна другарка разбрахме, че: целийо леб и
погачата е замесен от една жена, дека имала още живи родители и оно било на
добро това! Така знаела... па като викна и запя някаква песен провлачена, то не
бе извиване, па като го удари на рев след това, пък като почнаха пак едни
наздравици и тази духова музика, направо ме унищожи.
следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар