10 март 2014 г.

Моята голяма народна българска сватба



 Казват, че сватбата на един човек е един от най-светлите дни в живота. Двама млади или не дотам млади решили да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? В съвременен вариант блогърите споделят, че това са: двама луди и 200 гладни. Дали обаче българската сватба и всички традиции свързани с нея са останали непокътнати през времето или всичко е преиначено в полза на поредния келепир и някаква случайна символика? Интересно.
Никога няма да забравя сватбите отпреди години. Беше голяма веселба, събираха се младо и старо, правеше се един сеир за чест и кумова слава и ако правя съпоставка в миналото, говоря за отпреди 100 години, както пише в етнографските изследвания как е протичало това тържество, то представите ми за един красив ден изпълнен с много чувства и емоции се преплитат и осстават смесени чувства за двете. За добро или за зло, докрая на живота.
Всички сме присъствали на подобен род събития. Никога няма да забравя обаче и един годеж на моя съученичка, която реши веднага след завършване на гимназията да се обвърже с любовта на нейния живот. Речено сторено. Само, че никога не съм предполагал, да си спомня за това преживяване, колкото и смешно да беше.
Беше някъде през края на август топло лето 1986г., в китно селце близо до Благоевград. Имахме среща 20 ина души, които трябваше да уважим годежа и след това сватбата. Бяхме събрали пари, кой каквито имаше налични средства за да се отстрамим пред бъдещите младоженци и ний с подарък. В онези времена, беше лукс да отидеш да купиш нещо от “Валентина” но пък за сметка на това в почти всички големи провинциални градове имаше по един заветен ГУМ, където ако имаше повече “връзки” можеше и да намериш нещо прилично. Речено сторено – избрахме сервиз с няколко дузина вилици, лъжици, чинии, капаци и други придобитъци. Уредихме да бъде опаковано, увито и грижливо в подобаваща хартия така, че да не се изложим пред хората. И наточени с букети карамфили и много смях тръгнахме към село.
Хванахме такси или както обичам да казвам, побягнахме към заветното тържество. Не знам защо, но имах представа за вечерта да бъде като малко тържество с близки хора с песни и танци до зори! Все пак беше само един годеж. Но уви, не познах. Още с пристигането ни в селото видяхме, че една от улиците е блокирана с огромна дълга маса има няма 50 метра с пейки от двете страни /по една талпа между два стола/ и като малко бижу цялата тази виеща се красота беше облепена с вестници и амбалажна хартия.
Ехаа, интересното тепърва предстои. Излишно е да обяснявам, че ние бяхме едни от първите гости и на фона на импровизираната кухня в двора на булката където имаше поне 50 баби и лели с кухненски престилки и забрадки, говорещи на диалект и подпяващи различни песни с народни мотиви се суетяха около 2-3 казана пълни със вряща супа, други се бяха заели със салатата, трети въртяха и печаха кебабчета и кюфтета. В близост до бунара имаше няколко реда дамаджани, които стояха накипрени и закичени със задължителни цервени цветя и обичайния здравец... една суетня, едно пърхане, направо жужеше във въздуха.
Някъде в пространството дочух удар от барабан и след по-малко от 40 минути отнякъде се изтресе един многоколоритен духов оркестър.
Бъдещата невеста така и не можах да я зърна, защото било забранено за сега за мъжката част. Рече и отсече майка и! Подготвяли я! Разни жени в копринени лъскави рокли с причудливи акценти и тропащи токчета сновяха наляво и надясно. Гримирани, като за война, с едни ей такива вирнати прически, ондулирани и натъкмени,  буквално се разхождаха, като пуяк пред закол. Няколко десетки деца тичаха шеметно между двора и огромната маса на улицата и играеха на гоненица и жмичка, за радост на техните баби. Тъй като фантазията ми беше добре развинтена от дете, вече очаквах направо чудеса.
И те започнаха да се случват. Като по часовник, духовата колоритна музика започнаха с някакво бързо стакатово хорце, което се извъртя за секунди. Откъде се намериха тези танцьори и танцьорки, все още не мога да си обясня. Но ще запомня завинаги тази олелия, заедно с едно весело подсвиркване на мъжете и айкане от страна на женската гилдия. Това беше началото на сеира. Всички жители от селото се бяха изсипали на улицата, кой в нови премени, кой как го заварил този час и очакващо, като че ли с някаква надежда и леко позейнали гледаха към къщата на бъдещата младоженка, аха да изкочи кукувичката...
Ние като по-нетърпеливи с моите бивши съученици и като представители “от градо” според местните, решихме да заемем места някъде на масата. Оказа се обаче, че не сме избрали най-точното място, защото там трябвало да седне не знам кой си? Както и да е, заехме местата си отредени за нас “гражданите” и за моя най-голяма изненада забелязах, че ни очакваше  един представителен куверт състоящ се: първо – по една чиния тип алпака, заедно с някакво алуминиево канче, вилица и лъжъца тип завовски с изричното предупреждение, че са взети назаем от заводски стол и да не стане после нещо недоразумение! Една пластмасова чашка за ракията, лимонадата и бирата се пие от шише! – отсече някакъв гавазин, който побърза да ни донесе една от онези дамаджанки, прясно нагиздена. И най-важното да не забравим да отлеем от бирата върху земята: - Оти може да е стара и утайката не е убава!
Всичко вървеше, като под инженерски план. Народа окупира пейките и масовата истерия не свърши до тук, защото започнаха да се поздравяват баджанаци, шуробаджанаци, комшии, балдъзи и прочее титуловани персони. Гледах смаяно и весело, защото си давах сметка, че такова нещо друг път няма да ми се случи, а и едва ли бих допуснал такава да бъде моята сватба след години?
Накакви нагиздени баби все едно сме Тодоров ден, разнасяха увити в бродирани бели кърпи погачи! На всеки 10 души по погачка. Но да не я ручате сега – отцепваха! Требе невестата първа да откърши нейната и тогиз... По-лесно щеше да имаше написани някакви инструкции или правила, защото отвсякъде дочувахме различни неща, и компетентните съседи поправяха някоя от бабите ако сгреши. От една съседна другарка разбрахме, че: целийо леб и погачата е замесен от една жена, дека имала още живи родители и оно било на добро това! Така знаела... па като викна и запя някаква песен провлачена, то не бе извиване, па като го удари на рев след това, пък като почнаха пак едни наздравици и тази духова музика, направо ме унищожи.


следва продължение...

Няма коментари: