Минало незабравимо

На заседание Министерският съвет е одобрил проект на междуправителствена програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между България и Корейската народнодемократична република.Тя обхваща периода 2014-2017 г.

"Изпълнението на договореностите, залегнали в документа, ще доведе до разширяване на връзките и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на образованието, в т.ч., и чрез размяна на стипендианти /кои ли ще са тези щастливци?/, ще създаде възможности за развитие на отношенията в сферата на изкуството, културата, медиите, библиотечното дело, книгоиздаването, архивите и спорта", допълват от МС.

조선민주주의인민공화국 - Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk - Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук съкратено като, Корейска народно-демократична република запомнете това, защото в бъдеще явно ще се използва многократно.

На пръв поглед събитието звучи като оглушителен гонг на тъпомера на всички управляващи в Република България, но ми се струва, че съвсем не е случайно. Азиатщината в българското съзнание е с вековни традиции и храбрите гъзолизци от управляващата класа съвсем целенасочено подхващат развитието на това мероприятие, което е и не случайна част от глобална схема, имаща за цел постепенното, методично приобщаване на страната към ценностите на евразийската общност!

Мислех, че отдавна сме стигнали дъното на бъчвата. Оказа се, че все още има пространство до края защото угоените марионетки и плиткоумни политици, които всъщност се явяват национални предатели не се съобразяват с това и за тях дъно няма. Колкото по-дълбоко, толкова по-добре!  Няма други  самодоволни и хихикащи лумпени, които гледат сеира на цял народ? Народът пък прост и колкото и да се възмущава продължава да си завира главата в предълбоката тиня, в която живее и си казва: какво можем да направим? Този народ, уж европейски, който винаги се е гордеел с култура и история не може да осъзнае една проста истина. А тя е, че никой не може да си прави каквото си иска с него. Но на кого ли му пука. Защото това не е народ, а мърша достоен за съдбата си и за живота който живее от векове.

Сега искам да ви припомня нещо от история на Велика България и за “Овнешката битка”. В интернет има много написано за нея, а така също и обяснение, защо българите биват прогонени от Велика България и дошли някъде от азиатските степи. Аз пък се чудя все още защо този прословут Хан Аспарух /идва ми да му тегля още една псувня, по майчина линия/ е решил да “възкреси” отново Велика България след дълги гонитби и глупави войни.

Защото днес отново изниква дилемата, къде остана тази уж народ любовна във времена на смелост и величие, време  на битки, бунтове, възходи и падения. Българската история има познати и непознати славни и трагични сражения, останали далеч в миналото. Но, къде отиде онзи дух, който е карал синовете на тази земя да се бият и умират за нея. Онзи дух, който още витае в проходите и твърдините на майка България! Утопия, всички са отдавна при живите мъртви!

Аспарухе, Аспарухе на кръстопът и кучетата не пикаят, ти си взел държава да основаваш. Щом си решил – давай до край пък ще видим какво ще излезе!

А тя пък държавата е един гьон сурат, дали пък има всъщност и сурат? Образна дума наследена от турското робство. Няма драги ми читателю образ. Няма нищо и сурат и вид и каквото може да се сетите за нейния външен вид. Няма и лице, където да и се изплюеш звучно и подобаващо, не можеш и да и шибнеш един десен прав защото няма къде. Защото тази държава не съществува, тя е само едно лицемерно изображение на нечий физиономии, които освен престъпления друго не могат да измислят с ограничения си мозък.

Сега ме обземат едни смесени чувства като си помисля, как същата тази държава в която живее българския народ отново ще трябва да влезе в лимитирания коловоз на комунизЪма. Повдига ми се братя, като си помисля, как шепа продажници дирижират всичко, и народа като марионетки мълчи пред фактът дали днес ще решим да се побратимяваме отново със Северна Корея или утре ще прережем вени с Монголския Аймак Тув. Само като си помисля, колко много изгуби Държавата в последните 24 години, откакто нахлу демокрацията с вятъра на промяната от същата посока от велика Русия. Настръхвам!!!

Колко много ни липсват през последните години манифестациите, маршовите песни, дружеските вечеринки и пионерски връзки, как волно прекрояваха степи танцови ансамбли и други самодейни колективи в необятната Азия на социализма. Как имахме множество ударници и ударнички, майки рекордьорки и други ... /това за рекордьорките май беше за кравите/, но и майките произвеждат мляко. Липсват ни много екстри от миналото. Само не знам каква ще е следващата стъпка на някой министър-олигофрен, който ще подпише отново някоя безумна спогодба по примера на тази от 1970 г. Повръща ми се от тези изроди!

Но време беше. Пролетарският интернационализъм загуби много от това лицемерно замразяване на отношенията дори и със Северна Корея. Сега следва активизиране на двустранните връзки и обмяна на политически опит, като основна тема в бъдещите учебници по история ще е: Как се ликвидира  цялата фамилия на Първия от страна на майка или баща, например. И което е по-важно - поставяне на икономическия стокообмен на качествено ново равнище. Едните гладуващи т.е. от България, ще хранят другите такива от Северна Корея.

За пореден път държавата България, доказа как се споделят приятелства и върхови постижения не само в областта на комунизЪма, нали си спомняте поговорката за вълка: Козината си мени, но нрава никога! Сега обаче се замислям какво точно ще научим от нАуката (според произношението на бай Тошо), образованието, културата, медиите от Северна Корея.

Те са върхови експерти в тези области, може да си сътрудничим до болка, и да заемем “челната” класация заедно с тях по цензура и прозрачност на събитията. За свобода на словото да не говорим! Е, имат и световно признание за някои други постижения. Например в строителството на концлагери в съвременното общество и в светкавичното прочистване на "враговете с партиен билет", както се казваше в нашето минало незабравимо. Всичко това насочено срещу собствения си народ.

Браво, другари и другарки от кабинета на този Орешарски, трябва да зачетем този външно-политически подвиг на “любимото” правителство!

Дерзайте все така! Вечна дружба с другарите от Севернокорейската компартия и други подобни уродливи като нея държави! С ваша и друга азиатска помощ нека да вкараме Велика България отново в комунистическите релси, в онова размито общество, което уби толкова много хора, съсипа културата на цял един народ, предаде собствените и ценности! Няма нужда от развитие на каквото и да било в бъдещата Народна Република България, какви са тези глезотии – плурализъм, различни партии, свобода на словото и прочее глупости.

Под синия небосклон, под ведрото небе като от коприна има място само за една партия и тя е Комунистическата.

Партията с главно П, като първата буква на думата Проблем, защото това е дилемата в България – демократична или при Путин? Не е нужно много приказки и думи, всичко е казано, много предатели, много агенти, с опит и пари. Всичко е ясно държавата работи по Путинова заръка. Българските агентури и подлизурковци се виждат от всеки ъгъл, повече приказки по въпроса не са нужни, най-малко защото всички са слуги на “безпартийният”!