Новините, такива каквито са

Отново е лято. Нещо се обърка времето през последните години. Вали над Сахара, жега над Скандинавския полуостров. Нещо и дъждовете напоследък се изгубиха. Не е както преди. Излезеш сутрин лек ветрец повее косите ти, едно такова свежо миришещо на още по-свежи полски цветя. Към обяд когато слънцето леко започне да сипе жар отвориш хладилника, студена бира... Отдавна забравих понятията и репликите – купесто дъждовна облачност придружена с гръмотевици. Отново е жега и една безумица ни сипе от парадокси – над Владая трещят гръмотевици, а в Дружба – отново сипе жар неуморното лятно слънце.

Поглеждам към жена ми, която старателно търси рецепти, но не в книга, а в таблета си, или Айпада или  както е там наименованието му. Пак ме налитат мисли за летните жеги и нали са опасни за всякакви хора с определени заболявания. Лекарите твърдят, че повече от пациентите не трябва да излизат навън, защото я сърцето, я кръвното, я могат и да слънчасат..., всякакви екстри, само тези от протестите останаха вечни и някак си се сляха с бъдещето, не с вечността.

Жената откри хубава рецепта, нещо с наденички, нещо със салатка нещо като онова което сме яли преди години, ама не е точно такова. Както и да е включвам се активно в приготовленията и между рязането на маслините, лука и краставицата слушаме новините но не българските. То всички новини си приличат: все дебати, все насилие, убийства, изненади, някоя култува реплика пусната от още по-култов мърльо и с голямо разбиране и гениално прозрение с цел да не останат по-назад всички телевизии се изреждат да я дават.

На шега или на майтап хайде така да бъде реших да включа през Айфона си българска телевизия и да погледаме на този огромен 134см телевизор. Речено – сторено! На български, директно от България. По темата... не че ме вълнува, но определено очаквах по-положително настроение точно в това време на годината, а от българския ефир ме заля точно обратното. Негативизъм, който някак си се е превърнал в естествено състояние, в ежедневие което ме накара от ужас да изпия на екс турското ми кафе за да видя фигурите в бъдещето. Толкова черно, неясно и необяснимо. Ама и аз се извъдих една врачка... Поне късмета винаги е на моя страна и се усмихнах и си казах – гледай напред, всичко ще бъде наред.

Някъде между рязането на доматите и словоохотливостта на жена ми, която открила някаква още по-страшна рецепта, цвърчащите наденички на тигана чудо весело подскачаха и облятата в пот ледено студената бира, която е заела ¼ от стелажите в хладилника успях да дочуя болезнената тема на деня в България.

Пак Бузлуджа, пак комунистите, пак социалистите и защо все така на мен ми се случва, но отворя ли да чета новини от България или да слушам, което е още по-рядко все налитам за това, как всяка година все повече автобуси, триколки, коне, магарета, добитък, мотори, яхти и прочее МПС-та навестяват пустата Бузлуджа. Там на този връх обединител, където развяват червени знамена за сплотяване на редиците, млади, стари и още по-стари партийци.

Хвърлих бързо око и сбърчена уста, към говорящия екран откъдето една доста добре смутена репортерка, /която явно сега се учи/ със свито сърце обясняваше как тази огромна бетонна грамада е построена за възхвала на БКП-то и т.н., а днес е в жалко състояние. Занемарена, стърчащи кабели, порутени стени и мозайки, разруха, занемарена и както казва поета: след разстрела – смърт и после червеи.  Не знам защо въобще трябва да превръщат в топ новина информацията за тази Чиния, както я наричат или по-скоро прилича на огромна тоалетна, кацнала като извънземно на историческия връх където, ако не ме лъже паметта – някога по тези места е вилнял и умрял великият Хаджи Димитър. Но не и някой социалист, комунист или подобен инфантил-ист. И на всички им е болно, че това място тъне в разруха и пепел, особено на височайшите партийци, които напето с речите си опитват да развълнуват още по-простоватите хора, които зяпнали с отворена уста, ахаааа да дадат някой друг безплатен трудов ден в полза на партията!

Каква пародия в съвременния век и това девойче-репортер, което изброяваше имената на великите лидери на БСП, които щяли да поискат от държавата пари да ремонтират този безумен паметник на абсурда. Как с призиви и рекламни есемеси лудналите симпатизанти ще пращат, пращат пари, а те все няма да стигат. Но за щастие или не, лудите никога не свършват. Особено тези лудите милионери от БСП, защото за общия им партиен дом са скършили пред чатала си ръце и навели глави в памет на това и онова, и траят гадините, но в мислите си всеки крои планове как да оправи личния си дом. Онзи с големите дувари.

Но не са луди милионерите от БСП. За общия партиен Дом те си траят, и точно сега не мога да пропусна факта, как преди време прочетох какво е написал известният сръбски сатирик Влада Булатович следното:

"В гората вила, във вилата - гараж, в гаража . мерцедес, в мерцедеса - човек, в човека - сърце, в сърцето - любов към работническата класа..." С тази разлика, че освен с мерцедеси и други западни /капиталистически/ коли, които видях от репортажа, никой не дойде я с Лада или Москвич. Къде остана ти любов народна?

Бързи кадри показваха, как другарите прииждаха на редици с мощни мотори тип "Харли Дейвидсън" едни такива наточени, наперени с кожени якета и кожени гащи. Липсваше само Терминатор или някой друг герой от известен филм.  С полуживи физиономии от изтърбушените автобуси, трета употреба поклонниците на този маскарад излизаха от препълниените автобуси, за радост на партийните членове които със сигурност са ги задминавали по завоите към Бузлуджа. Простотии, битовизми... драги зрители.

Знам само, че бузлуджанската чиния не е оня вкусно миришещ току що изпечен зелник от фурната, защото тавата или чинията е празна отдавна. Няма нищо, ама нищо за лапане от там. Само голите идеи, бурните възгласи, спомените за великото славно време на полуразмътените празни глави на червени бабички, червени дедовци и техните внуци, правнуци, пра-правнуци и т.н., нека те да пращат есемеси, щом толкова си обичат партията и другарите.

 Вечерята е почти готово и съпругата ми предлага да вечеряме в градината, на хлад, всред зеленина, спокойствие и приказен залез. Такива са тук нещата при нас в капитализма. Откъдето и да погледнеш все капитализъм. Само, че в стремежа си да не изпусна безценна дума от още по-безценните български новини, нямах намерение да хукна веднага към този колоритен пейзаж. Заинтригува ме новината, как на занаятчийската улица в Габрово можеш да си купиш мускалчета с розово масло по левче парчето, евтин чипровски килим или сребърни пафти с типични български инкрустации на килограм, ауууу толкова ли са производителни занаятите ни, че даже и намаления имат. Да ама не – оказва се, че всичко е менте. Произведено в Китай.

От някаква мякаща репортерка разбрах, че: по сергийте или павилионите се предлагат в изобилие български шевици, традиционни български грънци, българска бродерия... всичко произведено в Китай. Гръм да ме порази. Тези ни задминаха, имам предвид по капитализъм, а казват, че Китайската народна демократична република е някаква форма на управление между социализъм и развиващ се капитализъм.

Толкова се обърках от наученото, че всичко започна да ми се струва съмнително, но най-поразителното беше, че българите дори правели специални матрици на компютър, за да улеснят китайските производители. И така се отваря границата на една полулегална ширпотребата в едно с традиционни български произведения на изкуството, които са се предавали от векове на векове, за до може днес законът български да позволява да изчезват българските занаяти, българските стоки някъде между Европа и Азия и обратно. Защо не е жив Алеко? 

Вече нищо, не ме учудва! Старателните китайци чинно и прилежно изработват българските ментета. Ако трябва и хора ще научат да играят, да пеят народни песни и прочее..., защото при тях основното е бизнеса! Докато за простичкия български народ, нали все се жалва, че е обеднел остава мечтата да търси нещо близко до оригинала и ефтиншко... Направо ми идва да завия, като сачанска мечка, а и като си спомня предишния репортаж за ония кръвопийци – живи да ги одереш, ми иде да рева с все сила срещу всички тези търгаши, които разпродават Родината.

Нищо, че всички медии ни опищяха главите т.е. форумите имам предвид, че нацията ни старее, майсторите ни изчезват на традиционните български стоки и понеже другата водеща новина беше, че все повече и повече български семейства предпочитат да не отглеждат деца, си задавам въпрос??? Все си задавам въпроси, от години е така, защо бе джанъм?

Не ни ли трябват млади българчета, които да сеят българското семе и да пазят националното богатство от век на век, от ера на ера и други подобни рими? Може би прословутата потентност и мъжка сила на българина се е изпарила с времето на този феминизиран свят? Или съвременната българка предпочита да има уста като на птицечовка, гърди, като крава рекордьорка и талия, като на русалка???

Очаквам с трепет новината – Китай започва да внася българчета у нас! И съм сигурен, че ще се справят пустите китайци да ни вкарат и българчета у нас, у Българско. И ще залеят държавата с една евтина и некачествена стока, такава, като държавата ни. Някои даже могат да се заблудят, че са истински. Само да не решат да ги произвеждат с дръпнати очички, защото ще създадат проблем и работа на естетическите хирурзи в България. Все пак трябва да се съобразяват с оригинала, нали така? Съгласете се с мен..

Направо си ги представям, още от сега бъдещите млади българчета произведени в Китай. Останах с отворена уста! Усетих, че някой ми щрака с пръсти пред очите и видях, че съпругата ми усмихнато ме подканя да вечеряме. – Хайде, зарежи тези глупости, те нямат край. Докога? Може би до следващия път, когато реша да гледам българска телевизия. Може би в следващата петилетка.