Пръстите ми сякаш сами се задвижиха пред “белия лист” в
word...Осъзнавах, че не трябва...Не трябваше нито да го мисля, нито да
го чувствам, още по-малко пък да го пиша..., но онази най-истинската
част от мен ми казваше, че ако не го направя, ще се задуша...Затова се
доверих на нея...
Казват, че колкото по-бързо тичате към някого, толкова повече го
отдалечавате от себе си. И дори да го хванете, той много бързо ще поиска
да избяга от вас. Не, не защото не ви обича, а защото ние просто така
сме устроени...Да се страхуваме, че нечия голяма любов ще ни
затисне...Ще ни понесе по вълните си, които могат да се окажат твърде
големи или направо ще ни пусне в мъртвото течение и тогава...тогава ще е
невъзможно да се измъкнем...Или ще се давим цял живот или ще ни остане
страхът, който никога няма да ни позволи да плуваме отново...
И все пак, ако не се уплашим....Тогава...тогава идва ред на вродения
ни инстинкт да преследваме и да се борим...И когато сме се преборили, се
впускаме в нова битка...Този път да се бунтуваме с характера на някого и
да го превърнем в наш образ и подобие...И ето...той отново побягва,
защото никой не иска да го променят, моделират и поучават...
Какво искам да ви кажа ли? Искам да ви убедя да не се отказвате и да
се опитвате да затваряте широко очи за страховете и образите, които иска
да ви наложи любовта....
“Искам да те помоля за нещо”
“Помоли ме”- отвърна той
“Искам да ми нарисуваш най-красивите очи, които никой никога не е виждал”
“Не мога. Аз не съм художник”
И тук историята свършва. Защото любовта рисува със сърцето и защото
тя е способна да ни направи и художници, и писатели, и авантюристи и
всичко, което поискаме да бъдем. Любовта никога не отказва, не отказва
да бъде нова, различна, дори нелепа, но да бъде творяща, приемаща,
опитваща, действаща...
“Искам да те помоля за нещо”
“Помоли ме”- отвърна той
“Искам да ми нарисуваш най-красивите очи, които никой никога не е виждал”
“Не мога. Аз не съм художник”
А тук историята продължава така...
“Прав си, не мога да изисквам всичко от теб”
Защото любовта понякога не умее да е такава, каквато си я
представяме. Тя не може да е съвършена като в романтична драма...Тя е и
отказваща...Зависи от онзи, който я създава. А всеки я усеща и разбира
различно...
“Искам да те помоля за нещо”
“Помоли ме”- отвърна той
“Искам да ми нарисуваш най-красивите очи, които никой никога не е виждал”
“Не мога. Аз не съм художник. Но мога да ти нарисувам сърце”
Нима сте забравили, че има и компромисен вариант? Тогава, когато
някой не може да направи нещо, което искаме, но може да направи друго, с
което да покаже, че все пак е там за нас, опитващ се да бъде художник,
макар и нерисуващ картината, която мечтаем да видим.
Искам да те помоля за нещо”
“Помоли ме”- отвърна той
“Искам да ми нарисуваш най-красивите очи, които никой никога не е виждал”
“Няма нужда да ги рисувам. Те са пред мен. И аз ги виждам”
А понякога е и точно такава, каквато искаме да я чуем и видим...Може
би твърде рядко, но я има...Има я и онази любов, която живее, за да
прави другия щастлив, да изпълнява странни желания или просто винаги да е
съгласяваща се в името на истинското, доброто, желанието да предизвика
усмивка, ей така, без да иска нещо в замяна...
Искам да те помоля за нещо”
“Помоли ме”- отвърна той
“Искам да ми нарисуваш най-красивите очи, които никой никога не е виждал”
“Ха, ха, ти луда ли си, дай да отидем на кино!”
И дори понякога да е нараняваща ни, не отговаряща на романтичните ни
пориви, тя е там, намираща романтика в страшния филм и огромния пакет с
пуканки....
Има стотици отговори. Хиляди варианти...на любовта...Тя е и смела и
страхлива, и горда и смирена, и даваща и искаща, и нежна и
недодялана...Но каквато и да е, тя е красива...Защото няма нищо
по-хубаво от това да искаш един-единствен човек и да мислиш за него
винаги...И дори да те е страх от големите вълни, да влезеш в морето до
колене...Не всеки се хвърля с главата напред без да мисли...Защото тя е и
разумна, и безразсъдна, и горяща и тлееща...
И дори да се опитват да ни променят, никога не трябва да забравяме,
че са ни обикнали точно такива, каквито сме...А ако пожелаят да останат с
вас завинаги...не бягайте, защото бягството ще е много дълго...Защото
освен всичко друго, любовта е незабравима...А да не може да забрави е
най-голямата мъка за сърцето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар