Исках магическа пръчка, а то … селска

Когато стане дума за медийна простотия без съмнение в ума ми внезапно напират няколко десетки, а може и стотици заглавия на предавания от изтънчени телевизии тип MTV, Пайнер и прочее. 

Тези, които биват показвани, обсъждани и клюкарствани, никога няма да ви разочароват, защото само истинските „тъпаци” следят с зейнала уста всички малоумни идеи, интервюта и всякакви други предизвикателства, които се заключават с ограничен брой определени фрази, гарнирани чудесно с американски думи. Тъй като медията включва и интернет, не мога да подмина тази огромна аудитория, която бъка количества нужна и ненужна информация, снимки, постери и прочее.

Всичко звучи лесно, просто и не се нуждае от голяма доза смилаемост, защото съвременните, а и не дотам съвременни и позастарели младежи, вече отказват да извършват усилени и разбираеми езикови гимнастики съдържащи се в колоритния и впечатляващ български език. Казано по прост начин, да живее неграмотността и простотията, да забравим, че напред науката вече не е слънце!

Защо пиша всичко това? Толкова сложни думи събрани в едно бяло поле на програмата ми за писане. Не искам да ви занимавам със супер истории или с героите на днешното време, защото цялото информационно пространство е бъкано от подобен род описания. Отмина времето когато се дивях на разни долнопробни женски хуманоиди, които и до ден днешен смятат, че да отидеш да живееш в столицата на Републиката е висша цел и призвание в живота, което носи много размножителни моменти, онождащи функции и не на последно място имуществено делене. Така и не разбрах, защо селските девойчета драпат да станат гражданки и VIP персони.

За моя всеобща радост и не дотам в крак с модата - неосведоменост разкрих, че съществува в съвременния български речник изразът: селска пръчка! Всъщност мечтата ми беше да имам една друга, малка вълшебна пръчка, такава каквато размахват героите в поредния филм за „Хари Потър и… не знам си какви дивотии”, където всичко е магия, при това красива и достоверно пресъздадена. Нека да е и измишльотина.

Именно в следващите редове, които „открих” оттук и там в интернет, посвещавам на всички които ще кажат: „Това не се отнася до мен”, а именно:

Преди седмица, две една добра приятелка написа материал в който подробно описваше как не иска да изглежда и как повечето девойки се стремят да изглеждат. Честно казано описание доближаващо се до курвенското поведение на повечето съвременни момичета. Разбира се, всяко правило има изключения както по света, така и у нас. Но въпреки кратките ми и почти „телеграфични” посещения в Републиката ми беше достатъчно за да открия как мечтата на децата, на юношите вече не е да бъдат космонавти, инженери, пилоти на самолет, доктори и др., днешните „мъртви души”, мечтаят да имат нови компютри, скъпи коли, маркови дрехи, последния писък от мобилната техника и ред други задължаващи или „силно необходими” уреди!

Всеки обича хубавите и лъскави неща. Да не споменавам, на трето място и качеството но в повечето случаи марковият стил на обличане е малко познат на някои родни фенове, които често могат да бъдат чути да произнасят сакралните думи, като: фейшън, Версаке или Вирсачи, Фенду, Чико /вместо Кико/, както и Унтитлед Колорс от Бенефон… е сетила се Мара да се побара и аз така… реших да спестя колоритния коментар, защото все пак науката, литературата, драскачеството и блогърството изискват жертви! Но за да не останете с впечатлението, че не съм образован искам само да се застраховам, като ви кажа: Може и да съм от село, ама ги знам аз тия неща как стават!

Много често, да не кажа непрекъснато в началната ми страница или „стена”, както се казва в социалната мрежа Фейсбук се появяват снимки на странни девойки. Едни такива с дълги крака, наподобяващи току що прясно измит жираф, едни леопардови и тигрови бодита с едни бухнали коси тип Крюела Девил или за тези, които не я познават „Ударил ме тока” и познатия до болка грим, а ла тип „Жената котка” от Батман и Робин или без последния. Никога не съм подозирал, че съвременната жена ще се доближава до представите ми на един посредствен цирков клоун, напудрена, облечена „акстравагандно” и в общи линии толкова силно изразява желания и нагон, че определенията - пйекана, натокана, лачена, напудрена и коафирана, та чак се лъзга от желание губи своят прост смисъл.

Опитвам се да не обръщам внимание на подобен род снимки и съобщения от разни клюкарски сайтове, но заглавията са толкова фрапантни, че чак вече усещам привързаност към някои подобни издания. В крайна сметка резултатът е винаги един и същ, поредната доза глупост излята върху свръх супер комиксните /не знам дали правилно изписвам думата, за което моля да ме извините/ни герои на нашето съвремие на които им липсват само свръхестествени способности.

В този случай разбирам, че съвременната „журналистика” има строго лимитирани думи за израз, в чиято дарба се измерва това да бъдем информирани, колко и каква е точната стойност на различните предмети с които се кичат всички VIP персони, кой им е помогнал в избора на бъдещ съпруг или ако има развод или раздяла кой ще наследи имущественото, колата, детето и след това следва – разстрел!

И … след разстрела червеи и вчерашната ВИП-аджийка вече не се кипри по страниците на евтините таблоиди, а седи и остри нокти в наследената заложна къща, отстъпена и от бившия и съпруг, говореща на висок глас по Блутуто, в кое фолк заведение ще отиде и какво ще направи тая или оная или този или онзи само да ги срещне, някъде в околовръст.

С течение на годините открих и реших да се предпазя от две неща: от скритата и агресивната простотия. Просто гледам  да отбягвам тези две състояния на човешкия индивид без значение дали са над мен или не. Научих се на едно, да се крия от подобни хора. Няма значение дали съм в работни, роднински или други отношения, защото няма нищо по-опасно от това да останеш безмълвен и безпомощен пред стена, пред една огромна лавина от простащина издигната в безличен култ наречена „талантлива извратеност”!

Тук обаче не става въпрос само за материална собственост, а за показване на свещени символики, които имат други идеи, стремеж и най-вече достойнство, които са чужди на съвременните хора. За това не се оплаквам и не искам да съдя приятелите ми, които останаха да живеят в скъпата ни и прекрасна държава, защото освен да остана безмълвен, друго не мога! За съжаление обаче информацията блика и се размножава чрез безполово деление на клетките, та чак се чудя, откъде се намират и вадят тези снимки и писания???

 Толкова много - хиляди момичета и всичките те подвластни да се правят на грозни картинки та чак ме срам хваща. Единственото, което не мога да разбера, защо толкова гордо позират и публикуват в интернет пространството „хубавите си личица”? Защото има такива, за които е присъщ лафът: Колкото и да съм пиян и мераклия, тази няма да я огрее, отвратителна е!

По тази причина, ще завърша тези прости разсъждения с това, че не е нужно да бъдеш много учен и да си направо академик на когото да присъдят Нобелова награда за … нещо си, ако трябва да употребиш сивото вещество за едно бързо натискане на копчето на компютъра – delite. Единствено да може да бъде запазено екологичното разнообразие на планетата.

А в същност знаете ли защо? Защото открих, че съществува и мъжкия тип пръчка, наречен – селският бекъп! 

Направо ми се повдига от чуждици.  

Нищо не разбирам и не искам да разбера. Знам само едно, че в крайна сметка цялото стадо има право да си живее живота по начин, по който иска, както и ние класическите „Хомо сапиенс” живеем, както си искаме. В заключение един мощен апел към последното научно определение – селски бекъп или тези, които споделят живота си с този тип момиче, което описвах: Не си играйте с женското сърце, то е само едно! За тази цел използвайте циците – те са две!