Първата любов

„Всеки нюанс на любовта живее в нас”,…  от изисканото красноречие на Оскар Уайлд

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. Всъщност помните ли първите си любовни трепети?

Първата открадната целувка от любимото момиче, момче скътана завинаги в съзнанието. Една безкрайна фантазия от красиви моменти и трепети в непорочната детска глава. Минало но, незабравимо дори по-трайно от връзките, които сме имали в по-зряла възраст. Няма начин да не запазим тези сладки спомени, които завинаги ще отключват усмивката на лицето ни за да напомнят какви сме били и да ни предпазят от това, което всички  наричат любов. А тя, любовта в едно с чувствата са толкова сложни и заплетени, изразени с много думи, мисли и сълзи.

Всички минаваме през различни емоционални етапи от живота. Варианти много, случки много. Но не искам да ви отегчавам с разни розово-бонбонени истории предизвикващи въздишки и още нещо. Искам само да споделя, какво ме вълнува мен, голямото момче, пораснало с годините и открило истинската любов. Това е истински шанс ако я срещнеш и успееш да я задържиш.

Вълнувам се от животът на съвременните тийнейджъри. За това как те виждат любовта и първият трепет през техните очи чрез всичко това, което ги заобикаля и без което не могат.

Нека само ви припомня, колко са лабилни и чувствителни в тази възраст младите хора, особено момичетата. Все пак си идвам на думата и естествено мислите са насочени към подрастващата ми дъщеря. Тя е почти на 16 и виждам как в нея напират безброй въпроси на които не винаги имам отговор. 

Често виждам как дълго и интересно слуша обясненията от майка си, споделят си „важни” неща, а мен ме обливат едни топли и студени вълни, защото в заключение разбирам, че тя е влюбена в момче и това е неизбежно нормално, защото всеки се е влюбвал.

Всъщност се гордея с дъщеря ми, защото съм успял добре да я възпитам и въпреки, че е наследила борбения ми характер, амбиция и талант, не искам  само да живее с идеята, че той /любимият/ е единствен, перфектен и последният, който ще обича. Историята помни много случаи на ранни бракове, нежелани бременности, преждевременни разводи и т.н. един безкраен дълъг черен списък с неудачите от първата любов.

Е, аз се старая да бъда модерен и интересен събеседник и баща, държа я далеч от някакви мрачни прогнози и още по-страшни мисли относно нейният любовен живот. Не искам да става роб на чувствата си, но и тя е човек и нищо човешко не и е чуждо въпреки. Слава богу не винаги е подвластна на чувства си. От известно време се опитвам да я подготвя именно за всичките тези неизвестни емоционални етапи. Може би защото един бащин съвет тежи в такива случаи и винаги помага повече, отколкото женското бла бла.

Съветвам това младо същество и винаги и давам повод да разбере, че съм неин приятел и не искам да и навредя с нищо. Всъщност едно от основните правила в моя живот бе да науча деца си да споделят и да казват истината каквато и да е! Така по-лесно се разрешават сложните проблеми. В противен случай започват да се въртят в един безкраен кръговрат.

Надявам се, да не бъда прекалено „скромен” ако споделя, че отделям повече време на нея и на  нейната любознателност. Децата са деца и дори когато я намирам объркана и с насълзени очи винаги я целувам по главата и казвам: - Татко много те обича! Друг път обаче я заварвам замечтана, безкрайно влюбена и щастлива. Оставям нещата такива каквито са, не искам да се натрапвам и да бъда едно досадно кречетало което да раздава заповеди. Все пак нашите деца са самостоятелни индивиди и те търпят градация и развитие, затова оставям всеки да върви по своя път и се старая да бъда полезен.

 Във всеки случаи обаче, тази ситуация – влюбването,  в момента е с особено силно присъствие в съзнанието й. Дано успее да се съхрани от целия гаден свят.

Не знам дали заемам правилната позиция в тази деликатна ситуация, но мисля, че това е нормално и искам да бъда съпричастен с нейните проблеми.

Искам да подготвя това дете, което не е дете между децата, нито жена при жените за един особено деликатен момент  ако бъде пренебрегната или изоставена. Не искам да влачи тежки травми и драми през тези години, които понякога оставят при младите  дори и след годините на пубертета. Не искам моето дете да бъде жената мелачка, която не спира да сменя партньорите си без да влага свети чувства или по-страшното - комплексирана мъжемразка.

 Дано открие в живота своята голяма любов!

Мисля да спра до тук. Надявам се да бъда разбран правилно.  

Тук обаче се замислям и откривам, че може би е трябвало да пиша поезия. Но,  така и не можах да съчетая достатъчно римите за да бъда поет. Отварям поредната страница от „Любовни писма на велики мъже”... и чета:

„Обичай ме винаги. Ти си върховната, съвършена любов. Да те съхраня в душата си - това е целта на цялата тази болка, наречена живот”.

Нима този израз на чувства не е поезия? Как само са изразени всички нежни думи и добри образи. Дори и омразата може да бъде поезия. Жалко, че много малко хора четат поезия, една красива колода от чувства описана с думи. Чувства искрени и фалшиви. Красиви и понякога изпълнено с грозота, чувства тихи и пламенни... и всяко то може да бъде изразено с думи.

В заключение не ми остава нищо друго освен да цитирам един любим френски писател, драматург и журналист – Тристан Бернар: „Младостта е добра не в това, че дава възможност да се правят глупости, а в това, че дава време за тяхното поправяне”.