Срещи с третия вид

Откакто се помня, винаги волно или неволно съм присъствал на всякакви събития. В днешно време особено е модерно да се употребява думата „исторически” защото то си е цяла история например да гледаш как се откриват магазини, метро, концерти, улични сбивания, стачки, барикади, любовни раздели и сцени от типа „Слонът моя приятел”... в някои случаи съм бил и пряк участник, а в други съм присъствал в центъра на събитията, т.е. исторически увековечен и запаметен, така, че заключението е ясно: какво ли не е преживяла моята глава?  

Напоследък не ми се пише! Мързи ме и не защото няма какво да кажа, напротив така напират в главата ми мисли и чувства, че едно буум ще изкочи от пустата ми глава, а ръцете ме сърбят като да е за пари но не помня за коя ръка става въпрос. Няма значение случи се и пиша, защото спомените ме карат да излея това, което ме вълнува. А, шило в торба не седи. При мен направо няма дъно, защото обичам да се допитвам до историята, а що се отнася за настоящето - предпочитам да чета интересни хора, да пиша по стените във фейсбук различни щуротии и псувни в прав текст за този, който ги заслужава. Спрях да обръщам внимание на изящните картини от типа кафе с роза и бляскави светлинки подканващи ни да бъдем добри и човечни, да цъфтим от любов и да хванем диабет обляни в любов и сладост. Понякога срещам и звуци от изящни ноти излитащи от нечие забравено пиано, не защото Клайдерман още не е излязал в пенсия, но пък прелестните звуци ни омайват и се чувствам, като член от някоя надрусана секта от типа: вися по дърветата с главата надолу и хрупам трева. Спрях да следвам всички умно-говорящи творци, писатели, учители, журналисти. Не, че няма какво да им отговоря, но всички джвакат едни и същи теми, всички бият в една и съща посока и после нали знаете репликата битият бит... Най-добре се чувствам с тези, които ме приканват да споделя  с тях трапезата отрупани с вкусни ястия и напитки, демек да съм по в близост с масите, както беше казал другаря ... с колегите готвачи! Място където всеки клъцка своята манджичка и се киска под мустак, но в никакъв случай никой не говори с пълна уста и не нарича колегата си бездарник...

От всичко най-много обичам и да позирам пред камера, както Лолова навремето обичаше да говори с микрофон и да и подвикват: - ей малката! Не защото аз съм първи красавец, но все пак друго е да бъдеш запечатан за миг или поне за два в някакъв забавен каданс с който да влезеш в историческите анали. На моменти направо се очудвам как го допускам това да се забатача и да вляза в такива загадъчни събития за които никога не ми става ясно за какво точно се отнася и за какво тези хора думат? Обаче попаднал някъде, при някого за добро или зло веднага бързам да се покажа на кадър. Така да се каже цялото катун и село от целокупния български народ, който ме познава да ме види в каква интелигентна компания съм попаднал и колко умен, симпатичен и изискан съм станал.  Жена ми казва на това – хвърляш прах в очите на слепите, ама нейсе. Всеки има своя миг на слава и заслужава да го изживее подобаващо. Жалко, че не винаги съм главно действащо лице иначе като за обобщение приемете думите ми като поредната доза черен хумор, който си заслужава! Защото ако не е черен тогава ще намеся някой друг цвят и ще вземете да ме подгоните тогава по политическа линия, а там съм пълен пас. Демек аполитичен!

Сега остава само да бе бичувате за това, че споменавам тази сакрална дума политика с пасивизъм и различни цветове и в унисон на тази свежа зимна цъфнала дъга преди време група анонимни ме накараха да коментирам какво мисля за Истанбулската конвенция? Ми, не мисля за нея защото не я познавам в детайли. Знам само едно, че дедите на стара Америка, когато са писали Декларацията за Независимоста са носели хубави и красиви перуки. Но тук не става въпрос за третия пол или с друга обидна дума, каквото го нарича и бичува съвременното българско общество. Става въпрос за международен документ приет срещу насилието над жените, подписан и ратифициран от повечето европейски страни. Да ама не,  у нас предизвика шок и ужас: ще ни сменят насилствено пола! Веднага след подписването мъжете ще станат жени и обратното, а „обратните” ще се превърнат или ще се преродят в нещо като трето чудо на природата – трети пол. А и не само това, още по-лошо ни чака както успя да го заклейми и анатемоса великата православна църква в лицето на нейните архиереи. Хубава работа ама глупава! Нали? Нали ви споменах, че обичам да съм в центъра на събитията волно или неволно. Така, че бързам да се прибера по най-бързия начин в България за да очаквам великото преселение на травестити от изток и запад. Любопитно ми е да видя новите представители от третия пол с бради и мустаци, групи от либийски или сирийски транссексуални. И то не за друго, ами заради една подписана конвенция, която се превърна отново в историческо събитие, така както и България пое управлението на kleta majka evropa. Някъде в обществения клюкарник мернах заснети в ефир едни такива надъхани българки но не тези, които ги помня като едри созополски лелки, ами едни такива ощипани и никакви, нахлупили корони по главите си и стенещи в неравноделен такт под думите на източно рупски диалект как: като идела на фитнес, в женската съблекалня щял да я изнасили мъж, преоблечен като жена. Айде бе, нека гръм ме удари, дано същият изнасилвач да те уважи и в тоалетната на мола булка, така поне няма да си капо само веднъж!

Както и да въртя думи, изрази и сравнения ще завърша със следното. В българския език има една звучна дума от турски произход - балък. Буквално или не за употреба, превода оставам на специалистите иначе за тези, които не са такива думата означава – риба или някакъв вид риба. Демек шаран! На френски сравнението се използва за – pigeon, т.е. гугутка, гълъб. От всички социални и „ВИП” личности на българската сцена най-много се възхищавам на Кобилкина, която обучава бьеден булгарин на сексуална култура и го прави на още по-голям балък /този път буквално/! А пък как хвалеха българския мъж в миналото, най-надарен, най-голем любовник, то мечката ли не носеше на овчаря мед, то чудо ли не беше? А сега никой /дори и мъжът/ не вярва в себе си и в уникалната си личност. Същото е и с информацията, с истанбулската конвенция, същото е и с простотиите с които Кобилкина се опитва да печели на гърба на зле информираните другарки и другари, защото ако и вярвате на чудодейните кобилкини цвиления, най-много да ви олекне и изчезне цял седмичен семеен бюджет за храна. В случая кой е балък?

Знам, че след всичко написано ще се намерят злонамерени критици и ще ме обсипят с всевъзможни ругатни. Честно казано не ми пука и това не бива да се смята за пречка или да ми се налага цензура. За мен е важен ентусиазмът, а дали ще ви завладее е въпрос на възприятие. Нали сте виждали в ресторантите как става – каквото си поръча обществото, това свири оркестъра и за тях крещи и певицата. Затова ресторантите са пълни, а душите ви празни.

Хай със здраве!...