Зимна баня с хора и тъпани...

Елвин Уайт е казал: „Писането е проява на вяра, а не граматически номер.”

Старите традиции и обичаи съпътстващи религиозните празници вече не са това, което са били.
Ден след като отбеляза Православната църква подобаващо и ознаменувано кръщението на Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан, отново си правя равносметка за това как може един толкова светъл християнски празник да бъде омерзен.

Последните двадесет и шест години на този ден навсякъде в България където има водоем се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местния поп. След изваждането му се отслужва тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Дотук приключвам по въпроса с вярата и това, какво е написано в Светото писание.

През новото хилядолетие отбелязването на Йордановден по нищо не може да се нарече и да бъде християнски празник, след като за поредна година група палячовци обединени в така наречената мощна мъжка група, ознаменуваха Йорданов ден с още по-мощна музикална баня насред зима. Без да изпадам в излишни подробности по същия начин можеха да се съблекат и голи без да се притесняват, че без национални носии ще се лишат от българщината. Едва ли някой би сбъркал тези смугли типове с вирнати шкембета с някоя друга националност, а и те едва ли си дават сметка, че с това което показват пред обществото няма да станат по-големи националисти. Затова и празника няма тази естествена насоченост с която трябва да се отпразнува по християнските обичаи. 

Хубава работа, ама българска, нали? - имаше такъв израз от близкото соцминало. Най-смущаващото от цялата дандания остава  езическия момент, когато всички дружно влизат в студената вода облечени в дебели шаячни дрехи, прегърнати през ръце със стърчащи бутилки ракия обвити в здравец и забоден нейде червен карамфил. Смущаващо е нали, а и едва ли Йоан Кръстител е имал предвид всичко това, когато е кръщавал Иисус. На фона на целия зимен пейзаж някак закономерно се появява необходимоста преди студената баня всички доволно да бъдат почерпени с концентрат различен по съдържание от този на бозата. В този ред на мисли изникват множеството въпроси в главата ми, като: Къде отиде всенародното веселие, къде отиде емоцията на празника или защо простоватия дружен народ отново поощрява великите глупости и действия извършени от иначе набедения неразумен юроде? За Богоявление нашите живи стари предци говорят по различен начин, подобен на този който се споменава в Библията. Поне в спомените и разказите от моите баба и дядо за периода преди 1944г., са ми разказвали, че не са съществували подобни маскаради. 

Много се изписа по този въпрос и напрежението във форумите вдигна допълнителен градус от разправии и спорове. За себе си разбрах, че не мога да търся така желаното удоволствие от подобен празник вплетен в някаква странна симбиоза между традиции и съвременни безумици?

Смущаващо е, че съвременните средства за масово осведомяване винаги представят Йордановден, а и не само този празник като поредната сензация. Ако се махнат официалните церемони и панславянски изхвърляния, традицията с ваденето на кръста прилича повече на бабаитизъм. Случайно или не, паричната награда също се явява препъни камък в между личностните отношения от типа „кой ще пипне сухото” – където е и разковничето на проблема. Традицията също повелява шествието да бъде ознаменувано с много дудутки, бибитки, подсвирквания, тъпани, зурни и тежко мъжко хоро. Сигурно в края на церемонията, когато страстите са успокоени всеки от участниците задължително прегръща своего братя или съсед с познатото: - Ти мене уважаваш ли ме?
Дали така е записано в дебелите книги отново е малко неясна територия. Но какво пък, на празник, като на празник! Само дето юнакът хванал заветния кръст гледа как по-бързо да докопа парите и дим да го няма. А и да не си помислите, че неговия поздрав към сеирджиите за Йордановден е искрен. Факт, че преди години неволно или не един братски ром си показа и размандахерца пред цялото празнуващо общество обрязаните си гениталии. По-същото време може би в негова чест, в друг град в България кръстът беше изваден от някакъв атеист, а защо не един ден да бъде от зулус или будист? Стига да не бъдат страхливи, че от водата от която вместо кръст ще изкочи крокодил всичко е възможно. Тази година активно участие взеха и децата, през следващата може би ще бъдат включени и пеленачета... а къде са социалните? Тях пък кой ги пита?

Традицията с хвърлянето на кръста за здраве по тази си християнска линия има над 200-годишна история (със задължителното прекъсване през комунизма). Напоследък този празник се е извратил до степен, в която всеки разумен човек започва да си задава въпроси дали цялата тази свинщина не може да бъде ограничена или забранена за да може Йордановден или Богоявление да придобие по-приличен на вид. Празник от който младите да научат нещо повече и да приложат по-стойностно традициите при празнуване не само на Богоявление. 

Като начало Българската православна църква, Общините и други отговорни инстанции могат да престанат да комерсиализират празника, като обещават награда с пари – защото това си е чист грях? Колежка-журналистка беше споменала, че трябва да се забрани хвърлянето на кръста в шадравани, фонтани, локви, чешми и чаши за вода с цел предотвратяване на контузии или счупване на части от човешкото тяло или самия кръст, който не трябва да  изчезва заедно и с други нетипични за Божието разпятие състояния. 

Така ритуалът за Йордановден, който от година на година се превръща във все по-първобитно състезание по мачовщина и груба сила, най-после може да се върне в руслото на нормалността. А ако няма бой и простотии, току-виж станало ясно, че в крайна сметка Богоявление е и празник.