Всички знаят и са чували стотици хиляди пъти за това как България е най-уникалната
държава на света с най-уникалната природа, какви най-високи планини и най-бистри
езера се кипрят навсякъде. Истински земен рай? Само, че когато има огън има и
пушек, а в съновника това се тълкува като беда, опасност или война. Но на кой
му пука? Всъщност какво е значението на
тази символика, нали не е в нашия двор? Затова и продължавам с хвалебствията
без които нито един текст в днешната преса не може да бъде на ниво, ако не се
спомене факта, че българките са най-красивите, мъжете най-умните и
най-надарените и най-хубавия фолклор на света е българския. Толкова уникален,
че даже лети в Космоса. Ако можеше и други неща да отлетят натам нямаше да бъде
зле. Мога да изредя още 1001 причини с които да ви убедя в тези думи, но видиш
ли държавата ни е докарала до това дередже и мита за всички хвалби и супер
качества сякаш оттекват като ехо в бездната на сивия и скучен живот. Всички
останали нации са само бледо подобие на хора, а ние сме най-най. Боже, боже и
ти MILA KLETA MAJKA BALGARIQ.
Случайно или не, точно в
тая държава преди много години се е пръкнал и Бай Ганьо, което обяснява много
неща стига общата култура на българина му позволи да познава по-добре
литературата и историята. За съжаление много от вас ще очакват темата да
продължи в хумористичен стил, защото по принцип исках да бъде сътворена така,
но ще трябва да ви разочаровам. Точно тази опция - „Хумор“ няма да я инсталирам
този път, очаквайте я в друга версия например 2.0. За всеки случай ще си сложа
предпазна каска, такава каквато използват работниците по строежите защото ако
кажа нещо различно или обидно трябва да бъда предпазен от тежки падащи
предмети. Казвам за всеки случай и продължавам!
Изясних положението с това, че българите са
най-умни, но за съжаление обществото ни е най-тъпо. Сякаш е закономерност след
толкова много величественост изведнъж да се окаже, че цяла една държава липсва.
Не само поради факта, че животът в Републиката е един вечен омагьосан лабиринт
или една луда въртележка за всичките нейни поданици, които така са се объркали,
че са забравили въобще на къде са тръгнали и в коя посока да излязат. Казват,
че това е стокхолмски синдром! Ще се опитам да потърся обяснение за него или
поне да разтълкувам значението му, но в крайна сметка си остава синдром. Трябва
да е бил от най-лошите за които така и
не подозирах защото за него разбирам, че първо се появява като мъка
и наказание, а после идва с любовта и признанието. Ако трябва да се изразя
по-образно казано няма да се чувствам приятно и комфортно ако някой ме замъкне
на палатка край езеро пълно с комари и вечерно време на лагерния огън ми свири песни на китара от ранния период на Висоцки.
Може и от преди няколко десетилетия. Ефектът ще бъде същия!
Днес светът е толкова пъстър, че подобни класификации ми се струват
обречени. Като стана дума за музика например преди години не приемах метъла,
дори и пънкарите. В днешно време не мога да ги разпозная. Най-малко защото всички
са в постоянен фешън и криворазбран метъл или пънк. Отвсякъде никнат демонични
татуси, пиърсинг и дълги коси. Добре, че отмина модата на кубинките поради факта,
че вече не ги произвеждат, но се появиха
смъкнатите дънки откъдето може да се види по изразително долното бельо на всеки
индивид.
Стилните ризи на младежите сега се изместиха от стегнатите тениски с
всякакъв тип щампи и задължително поне два номера по-малки от обичайния размер
на тялото. Така и не се научих да слушам по-брутална и по-извратена музика но все
още възприемам истинския 95% класически рок, който все още триумфира по
клубовете. Не мога обаче да си обясна защо няма примирие за някои несъответствия между мъжете
и жените при които по важно и определящо е външният им вид отколкото личната им
култура. Казват, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Това сигурно е
свързано с интереса и към неща, които могат да се определят като тотална загуба
на време или субкултура, но казва ли ти някой? Понякога не знам дали и изборът
на стилни и удобни дрехи от близкия МОЛ могат със сигурност да ти лепнат
петното на позора, че си „гей“ само защото си решил да се почувстваш комфортно
в собствената си кожа.
В днешно време на почит са най-ниските, първични страсти като суета, надменност
и позьорщина, демонстрирани от духовно ампутирани и интелектуално оскъдни
хора. Лошо е да си в компанията на
простички и необразовани хора, които не се срамуват да бъдат такива. Не е лошо
да си прост, лошо е когато си прост, а се мъчиш да минеш за нещо повече. Защото
един ден си намираш „майстора“ и тогава
резила е голям. Затова идва и следващата закономерност в живота ми: не гледам телевизия.
Първо заради реалити форматите, които никнат като гъби и са в пъти повече
от нещо по-стойностно, а това е абсолютно загуба на време. Второ, защото
нито ще ме обогатят интелектуално, а има и риск с който мога да затъпея както цялото
зейнало общество. Аз не желая това, най-малкото защото ние българите сме били и
оставаме най-умните създания на планетата. Както и най-гостоприемните! Под
последното се разбира, че е прието за нормално да се натресеш на някого на
гости и да останеш поне за две хранения и едно спане. Това включва мезета,
салати, обяд, вечеря, закуска компле със сирене, конфитюр, масло и чай, а
забравих следобедната закуска – баница с боза!
Ако така трябваше да изживея живота си през последните 20 години със
сигурност щях да извърша някоя велика глупост и да се самонакажа. Щях да понеса
кръста си и да извървя пътя към Голготата за постигане на душевен катарзис
обвит в мъки и страдания. Не знам обаче дали съм готов за такава саможертва но в
един момент бях готов да се обрека на бруталната чалга. Усетих го в момента в
който преди много години по пътищата на родината се появиха плакати с разни Анелии,
Иванки, Малинки, Трънки и Глогинки - една след друга изреждайки се да човъркат
със змийските си езици крехката ми душевност съблазнявайки ме с пърхащи мигли,
надути устници и мазни гъзици. Всъщност исках да срещна Медуза, но така и не се
роди чалгарят в мен.
Измина време и почувствах истинската удовлетвореност от прераждането,
защото преодолях и надживях самонаказанието. Така и оборих тезата, че ако
започнеш с чалга ще ти остане до живот.
Днес отново много теми изкачат на
бърз кадър в освободения ми мозък. Виждам как светът се променя бързо и
осезателно и ако довчера клетият овчар си пасял стадото с с гега в ръка, днес
държи айфон или таблет. Мога да предположа, че композира мелодия или пише
памфлет. Чак ме е срам да си призная, че имах друга представа за овчаря. Най-малко
допусках, че може би ще чете книга или ще свири на кавал?
Преди дни една приятелка от някъде ми зададе въпроса защо не си сменя
прическата? Аз и отговорих, че отказвам и да си сменя прическата с актуалната такава
за сезона защото имам прекрасна чуплива коса и със сигурност лизната лимба над
обръснатите уши и тил не е най-подходящата комбинация за топчестата ми глава.
Не, че съм стар! Просто залитането по всеки повей на модата винаги ми е
изглеждало повърхностно и излишно губене на време и усилия. Това е същото някой
да отиде на плаж с бански тип слип, очертаващи (топографията на) онази му
работа. Това го няма вече в нито една цивилизована държава защото навсякъде просто
те смятат за пасивен гей. У нас обаче това е все още масово явление на
плажовете.
Така, че не е лесно да се спазват етикети и да си в крак с модата. Преди
време си говорех с една моя съученичка страшна мадама, трепач такива вече няма
/Теди такава си/, та се смеехме на спомените си за разни наши другарчета, които
са стигнали до там, че за тях ежедневието се заключава в носенето на евтини
трикотажни рокли или къси панталони тип Рамбо в неизменните вечни модерни
цветове черно и червено. За разкош са
вечните чехли и задължителните обувки на ток с минимум 15см., височина.
Надувковци!
Мисля в близко бъдеще да си закача звънчета на патъците си и да дрънча като
обикалям по улиците, ще съм хит. Очаквайте ме скоро и във вашето населено място,
а дотогава ще си нося къдриците на главата и ще развявам патетично грива. Ще
преследвам вечните и недостижими критерии за цивилизованост изразени в трите
букви – НАЙ и ще се опитам да не се дразня от вечната простотия и неповторим
моден стил в България, които са ръка за ръка, хобот за хобота с противната
чалга, селяния и авторитаризъм. Ако бяхме
с моята приятелка и съученичка седнали някъде на пейка и зад нас имаше стена,
със сигурност както в ученическите години щях да напиша КУР с главни букви
щяхме да си ходиме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар