Изход към тъмното

Някога старите хора казваха, че утрото било по-мъдро от вечерта. После в името на доброто възпитание на пионерчето някакъв рошав космат другар беше измислил глупоста, че не трябва да оставяш днешната работа за утре и безброй такива ненужни призиви. Вече с чисто сърце обаче мога да кажа, че всеки път утрото е далеч по-тъпо от вечерта.

Редовното събуждане с желания махмурлук и онова чукане и чуване на гласове в главата се съпровожда с дежурното: Абе, какво направих?

И ето, резултата е изход към тъмното. Всичко се върти в някаква безгрижна и задължителна посока от там насам и насам и натам и накъдето ти видят очите. Но със сигурност посоката в последните дни се измести далеч по-близо към близкото летище на родната ни София, отколкото към близко стоящата вековна планина, която била непоклатима. Да, ама не! През Априлското въстание топчето пукна, ние не! Сега обаче времената са смугли и не пука ни топче ни копче, само хората пукат, като круши.

Велика улица без изход и след това ... разстрел? Не, Нирвана? Сутрин след като премине болката в главата и изтрезнее махмурлука виждаш как изходът отново не се вижда. Как можахме? Кой ни вкара, или набута в таз задънена улица, отново немили и недраги стотици хиляди другари да обикалят пак забравените от миналото площади? Кой? Защо ни трябваше тази ненужна конспирация, този пъклен и мрачен сценарий, тази черна сила, която разрушава бавно и коварно шепата останали свестни хора?

Е, не може да търсите вината в другите, защото сами сте си виновни, винаги сте си били виновни, въпреки, че възгласите са други. Българският народ е велик, бил мъдър, силен, лъвове, тигри, пантери... а в последно време се оказа, че е само рога и копита. А то пък един народ?

Не може да се слави името му, защото не разбирам как така тази разединена нация предявява претенции за обществена ангажираност и се бие в гърдите, че е велика и като капак на всичко сама предизвиква всичките си проблеми? Непростимо е.

Хиляди били излезли по площади, улици, магистрали. Интелигенция, хора с престижни професии, хора слезли от планината, дошли от селата, а резултата все един и същ. Все се върти около това, колко сме силни количествено, а всъщност никакви ни няма в качеството.

Може би защото сутрин след махмурлука главата не мисли пълноценно, защото да се трудиш понякога е отвращение, истерия или простотия.

Отвратен съм!

И точно в това ми е грешката, защото някой беше казал, че когато отвратените не гласуват, печелят отвратителните. Така и стана. Сега народа си блъска глават, защото народа остана без правителство, без парламент, без лидер, който да управлява шепата българи останали в името на една идея, останала в човешката история близо 1400 години.
Ще има ли живот в България след 1400 години? Ще има ли още българи, които да се бият гордо в гърдите застанали до истинските образи от миналото, като Ботев, Левски и т.н.? Глупости пиша, само си казвам, че надежда има, но за всички ли?