С паница и топла чорбица...

 Пилците винаги се броят на есен. Тази година събитието ме радва с факта, че тук в сайта всичко се превръща в една едра колоритна туристичeска картичка.

 Златни листа се носят из въздуха, все повече и повече статии заемат място в иначе скучното и бяло поле и все повече и повече коментари разпорят дългите пасажи от красива идилия носеща се от думите на авторите. Това е златна есен, пълна с урожай!

Излизам в двора на градината си и със задоволство разпeрвам ръце, вдишам въздух и поглеждам към небето. Все едно, за съседите остава впечатлението, че правя гимнастика. Вие пък ще си кажете, този превъртя! Не, този не е превъртял, само отправям благодарствена молитва към този горе, и към този, който събра всички нас, на това място и добавяме всеки ден мисли и размисли, коментари, преживявания, събития от живота. Такъв, какъвто ни заобикаля. Толкова ми е весело и леко на душата, че направо ми иде да направя нещо като търг на доверието и всеобщ празник за всички вас.

За съжаление не мога да изразя и небивалите критики отправяни към всички нас, но това е като при пенсионерите, искат увеличение на пенсиите, и докато се получи поредната индексация, тя инфлацията вече им изяла паричките. Глупости говоря! Време е да сменим ударението върху силните думи и да направя един малък анализ на „моите“ герои и на самия себе си именно тук, на това място. Надявам се да не се обидите, защото все пак сме хора, живи и души носим.

Да се върна отново към гимнастическите ми упражнения, сядам на стол в градината и паля поредната цигара, замислям се за това, колко съм доволен от живота си в запада! Радвам се на дребните неща, усмихвам се често и с нескрито задоволство пропагандирам една ненавист към нещо, за което си общах да не му обръщам повече внимание. Това съм аз!

От личния ми Ай фон влизам в поредната статия публикувана от една приятелка живееща в България и разбирам, колко много се е променила родната ни столица и колко хубави неща са се пръкнали за кратко време. Толкова много, че нетърпението ми се изчерпва и си букнах един билет за възможната първа дата за София, да отида и да видя колко свенливо българските съвременници започват да изпреварват тези от загнилия капитализъм. 

В следващите думи от друг автор разбирам, как многоуважавана от мен особа говорела много езици, четяла много книги, слушала класическа музика, пътувала като побъркана по морета и океани и се раздавала за уж изгубени каузи, а после все печелела но не от Тотото, а от интелекта си защото, от тотото никога не е печелела, а пък и не се знае кой точно печели заветните суми.

Поемам дъх и прочитам поредната веселба, с която друга наша приятелка се завърнала от братска Германия с накривена бейзболна шапка и важно, важно ни обяснява, как се разхождала из немските градинки без да нацапа чистите си маратонки. Иначе нейните думи ме пленяват и всеки израз, който е написала госпожата са истинско удоволствие за сетивата, особено когато са изразени в приказки, стихове и проза.

 Особено ми стана приятно, когато госпожата с приказките и с бели маратонки /но не от Илиянци/ ми съобщи, че ще преследва мечтите си и няма да остане задълго на морския бряг, а ще вършее из немските земи! Евала! Уважавам такива хора.

 Смях, смях, смях... Под лъчите на есенното слънце друга приятелка писателка, ни разкрива нови ракурси на живота на младото момиче, което мечтае да бъде обичано, ласкано, галено от любимия и мъж. Нещо, като случките и сюжетите на оперетите. Аз като стар хусар разпервам уши и наострям сетива за да погълна цялата тази информация предоставена от младото момиче. Затварям очи и си представям, как за любовта няма граници, за простотията в нейното реално царство всички работят на „черно“ и нямат трудови договори, как повечето и познати знаят имената и живота в подробности на всички фолк-певици, гледат реалити шоута и в обобщение това е една социализация, която не може да бъде избегната.

Един друг приятел и писател-поет но без китара някога ми беше казал, че потиснатата психика кара хората да творят и да създават култура. Не знам дали имам потисната психика, но знам, че всички велики книги и творци са били големи невротици. А, той горкия е ужасно кадърен и надарен /с дар слово/ за останалото не знам. Но така и до ден днешен не разбрах, защо не пише и не е велик автор а се мъчи да закърпи нечий държавен бюджет в общината.

На чистото и синьо западно небе се появи облак, ще вали. Отново! Време е да се прибирам в топлата си къща, пред любимия си компютър и да ви чета отново и отново всички вас мои приятели и автори, които вече с години творим нещо, което се надявам да остане в историята на интернет културата. Слава богу, че ние не сме буфосинхронисти и не сме участници в оперета, защото последната е създадена да радва масите. Не знам дали ще може да се класираме като лауреати за друг вид изкуство, по възвишено. Но живота си тече, времето се промня и ние в него.

След тези сълзливи романси от настъпващата есен си задавам въпроса каква ли ще е духовата музика за зимата? Какво ли ни очаква? От толкова престой в градината ми измръзнаха краката, а дъждът вече вали сериозно. Дано само през настоящата нова година, която лигаво се усмихва в далечината запеем в нов глас, намерим отново сили в себе си да превъзмогнем дребните неща и оперети и да пеем по-чисти арии достойни да влязат в съкровищницата на мястото наречено Arts loi, което ще продължава да съществува!

Пилците се броят на есен.

А на пролет, какво броим - как сме презимували, колко свински сватби сме посетили, колко студ сме събрали по улиците и в преспите от дълбокия сняг?

Благодаря Ви, че ви има: Мария М, Мария Ювиги, Тони, Мая, Стела, Лили и Румен.