„Клетниците“ – празнува своят 150 годишен юбилей

Знаете ли, че тази година известният световен роман „Клетниците“ на Виктор Юго празнува своя 150 годишен юбилей. Век и половина на „литературната сцена“, един от големите шедьоври на френската литература. Световен успех за тази книга, но има винаги едно малко но, което изниква дори и сега, защото малко от нас са се докоснали до истинския материал от кухнята на събитието. 

Няма да крия и ще споделя с вас, че в библиотеката на Université Libre de Bruxelles, се съхранява едно от първите копия на книгата. В редиците от книги в тази библиотека се крият много тайни на много велики автори, Юго също! Всъщност харесвам това, да се ровя в някакви прашни и архивни „тайни“ от преди години. 

Всъщност нека да започна с една гатанка: Знаете ли какво е истинското име на Козет? Всъщност то е псевдоним. И дори истинското име на тази героиня отново е поставено под секрет и в някои документи се споменава само за някаква Euphrasia или в превод на български, това е цветето Очанка, билка лековита и помага при едни интересни заболявания, за които се споменава в романа...

Съвременните литературни критици разсъждават все още върху романа и основния им  извод е, че това е роман на парадоксът. Романът събрал толкова много герои и образи, толкова много проникновеност в колективното съзнание на образи, обединени в имена, като Жан Валжан, Жавер, Гаврош и всички останали.

Днес, в навечерието на 150-годишнината от публикуването на романа, а всъщност това е датата 30 март, 1862 г. – излиза една друга книга, предговор озаглавена „Големите и малки тайни на Клетниците“ или всичко това, което е довело до написването на този шедьовър.

Един роман, роден и написан от изневяра! Каква е всъщност истинската история?

На 5 юли хиляда осемстотин четиредесет и пета година, по улицата вървят полицейски комисар от Париж, придружен от разгневен съпруг, към стая от апартамент на улица Saint-Roch, на няколко крачки от площад Вендом. Вътре цари веселие и Виктор Юго заедно с неговият добър приятел Леони Биард се забавляват с две дами. Една от дамите е съпруга на побеснелия мъж. Изневяра или моментно умопомрачение, довело до арести, Леони е изпратен в затвора. Юго е защитен и избягва затвора и за да избегне срамът надвиснал над таланта и личността му се заключва в апартамента си  близо до Place Royale (сега площад Плас де Вож). И тъй като, трябва да оползотвори дните си на усамотение и срам се впуска в написването на романа, като първоначалното му заглавие е „Жан Трежан“, а в последствие е преименуван на „Клетниците“. Или „Роман за нещастията“.

Няма предварителен план или конкретен сюжет, и колкото и неверотно да изглежда писането на милиони символи и знаци, букви и... създаване на образи, Юго се връща много години назад и изгражда един сложен и структуриран разказ за действия и събития от 1794 до 1833. Един период от пресичане на битката при Ватерло и барикадите от 1832 г., докато се получава една история, която обърква тотално тогавашото общество.  Именно,  четири основни сюжетни линии, историята на светец, история на един обикновен човек, историята на една жена, историята на една „кукла". Това е всичко.

Хванат в хаоса на революцията от 1848г.,  Юго спира писането за приключенията на Козет, Фантин и Валжан. После идва неизбежното изгнание. И така до 1853г., когато е приключил с написването на „Клетниците“.

 Това заглавие е в отговор на естествения резонанс в известното изречение на романа: "Там е мястото, където жалко и скандално се смесват и сливат в една единствена дума, фатална дума, наречена нещастие. И кой е виновен?

„Клетниците“ е истинското отражение и изпълнен с истински намеци за живота на Виктор Юго, до такава степен, че някои учени го виждат като почти една автобиография, замаскирани под прикритието на „огромна сапунена опера“.

Първата публикация на романа е и „договорът на века“ подписан от Юго с Алберт Лакроа, един уважаван и много известен белгийски редактор и издател, чиято издателска къща съществува и до днес в Белгия, ръководена от пра-пра племенника на Лакроа.

Белгийският издател предлага 240 000 стари белгийски франка, колосална сума от пари за "Клетниците", това е еквивалент от 600 000 евро днес. Юго подписва договора, и този ден до ден днешен основните права за издаването на романа принадлежат не на Франция, а на Белгия.  Романът звучи като силен бич срещу всички експлоататори на човешкото нещастие, не само във Франция, а и по света ...

Първото издание на "Клетниците" от 30 март 1862 г. в Брюксел, е съпроводено с голям аплауз под „знамето“ и защитата на голямата фирма Лакроа и Вербукховен (едни от най-големите библиофил, и те са тези, които притежават оригиналния ръкопис и първото оригинално издание). Френската премиера е същата година на 3 април в Париж, в „Pagnerre“. Същата година романът се публикува, превежда и издава едновременно в още  десетина столици - Лисабон, Рим, Лондон, Москва, Рио де Жанейро ... – Само за първите няколко месеца, са продадени над 100 000 копия от книгата по целия свят, една значителна и колосална сума за онова време.

В деня на публикуването на втората част, 15 май 1862 г., от ранни зори има огромна тълпа пред книжарницата на „Pagnerre“, дори е имало задръстване и бой за закупуване на книгата. Това са спомените на брилянтния френски млад поет и биограф Жан-Марк Овас.

Виктор Юго се оттегля в Белгия и закупува своята къща на брега на Северно море, не контактува с никой от своите колеги и не приема дори поздравления за своя триумф. И това не е случайно. Никой никога няма да разбере, какво всъщност се е криело в главата на великия Юго.

Дали някога ще разберем дали наистина сърцето му е било от гранит и дали е проронил поне една сълза в памет на Жан Валжан, Козет и Фантин. Всичко е объркано и тайно, както и заглавието на романа. Единственото, което е актуално и звучи добре в нашето съвремение, че книгата се чете за миг независимо от нейните 1500 страници.

За тези, които искат да видят екранната реализация на романа, могат да запомнят филма с образите създадени от Жан Габен, Лино Вентура, Жерард Депардийо и всички останали...

Виктор Юго умира дванадесет години преди киното да сграбчи романът му и да превърне историята в истински шедьовър на седмото изкуство.  Има над петдесет адаптации, които са създадени една след друга. Така и не може да бъде определен кой е най-добрият създаден филм?

Аз също не съм достатъчно убеден, въпреки, че съм гледал някои издания!

Въпрос на избор. Но така и до ден днешен ме „гложда“ въпросът, какви са истинските имена на  Козет, Епонин и Азелма. Все пак ви разказах една неизвестна част от този „нещастен“ роман.

Копие от писмо на Юго до Лакроа изразяващ съгласието му за издаване на романа.