Изпростяваме бавно, неусетно почти.

Отново вали сняг! Бяла снежна приказка, тишина и несъмнено е края на старата 2011 година. Време за равносметка, за това което стана и се случи през годината. Всъщност нищо ново под снежното небе! 

Животът си върви и следва своя естествен ход. Казвам и продължавам, защото земята все още се върти, светът продължава да се развива въпросът е накъде? 

Вече няколко години ме измъчва един болен въпрос и така не намирам отговор. Защо България е в списъка на европейското семейство? Престанах да броя проблемите и бедите, които ни съпътстват през последните 20 ина години, така и не разбрах защо им трябваме на сухите и изпити европейци? Няма логика. Нито държавата ни е държава, нито хората са ни хора, за култура и дума да не става, защото освен традиционния балкански елемент от поп-чалга и разни други култови свирни от зурни и кълчене в таза, нищо европейско няма на територията и. 

Някой се опита преди време да ми кажа, виж колко МОЛ-а имаме, а-а? Стига си ни критикувал, че няма нищо Европейско. Да така е само, че на кого са му нужни тези скъпи магазини, след като всеки ден ни се натрапва това колко сме бедни и в каква криза сме забъркани, и и как българина свързва едва двата края? Глупости и фалш. Омръзна ми от безсрамни лъжи и хвърляне на прах в очите на слепите. За всеобщо удовлетворение на 3 милионен Брюксел има 1 единствен МОЛ – Сити център 2, в Париж това е „Галерия Лафайет” в Торонто това е „Итън”… навсякъде те са по 1 или максимум 2 на фона на гигантските размери на тези градове. 

Е, в България сме по-много… нали сме достатъчно богати за да пазаруваме в подобен род магазин. Както и да е! Битият бит, е… знаете продължението. В последните дни българската преса отново комерсиализира и натрапва до болка друга фалшива истина, поредната глупост измислена от типа – това е българско, защитено географско понятие като продукт и прочее. Всъщност не съм чак толкова ограничен и не искам да мисля, че именно тези географски продукти могат да ни отворят полузатворените врати към Европа. 

Преди години киселото ни мляко беше най-най, сега се оказва, че кисело мляко се продава навсякъде. Има го във всякакви опаковки и разновидности. Дали ще е с бацилус булгарикус или не, на европееца не му пука, първо има значение цената, след това качеството и грамажа. Това е! Сега пък „Горнооряховският суджук” е на път да ни поведе заедно с филе „Елена” и разни други мръвки европейска известност с етикет Réservé. Реших да проверя в магазините на европейската столица дали имат български продукти? Оказа се, че няма нищо. Нито суджук, нито филе, нито кисело мляко… едно нищо. 

За сметка на това в близкия „Carrefour” има цял щанд със стоки от САЩ, Израел, Испания, Гърция и т.н. , за български стоки не са и чували, въпреки наличието на всякакви продукти от целия ЕС. Почесах се по брадата и си казах, как така?, къде са българските стоки с традиции, с още по-стари традиции, рецепти на баба, мама, леля, стринка и разни други членове от фамилията. Такива, които ни заливат ежедневно от родния ефир и преса? Последен шанс се оказа близкия турски супермаркет, който по-скоро прилича на аптека, отколкото на магазин… 

Няма! Но, има албански и сърбохърватски суджук, които са регистрирани като официална марка на тези държави /виж в интернет/. Има филе и пастърма внос от Турция, която има поне 6 разновидности с много добра цена. Попитах единия продавач – Комшу имате ли български стоки! Той се усмихна и каза: - има едно сирене, бучката е 11 евро килограма. Това е! Единствената българска стока, която стои, залежава и чака своя европейски купувач.

В българската преса обаче прочетох следното: Ако Европейската комисия одобри кандидатурата ни, филе "Елена" ще е следващата запазена марка за българска храна. Заедно с деликатеса страната ни кандидатства за защита на още няколко продукта - пастърма, роле "Трапезица", врат "Тракия", луканките "Панагюрска", "Смядовска специална", "Търновска", "Троянска" и "Чумерна". Ако документите за тях бъдат изпратени до края на годината, вероятно ще посрещнем 2013 г. с нови 9 защитени географски наименования на храни. Защо – ако? 

Ако не беше ли ловджийска дума? Много мило и приятно звучат всички тези „вълчи мезета” но защо драги търговци ги няма в европейския магазин? Нали България трябва да е отворена към света и Европа, къде са българските стоки с ненадминатото и прехвалено качество? Или те са само за лична употреба? 

Последният път в България установих, че все още има значение признанието на дадена личност, предмет, стока и др. Ако имаш закичен медал значи имаш стойност. Видях някои стоки отличени с почетен медал, купи и флагчета от разни панаири. То панаира наистина е всеобщ, но същите тези стоки липсват на европейския пазар. Това вече е против всички традиции и правила за развитие на икономиката на дадена държава. 

Само преди месец бяхме поканени на празничен концерт със съпругата ми в кулоарите на Европейския парламент, където се честваше Денят на будителите. След празничния концерт имаше коктейл даден от българските европарламентаристи. Имаше много чуждестранни гости от различни държави дошли да уважат това събитие. Непрекъснато ведрите оратори от трибуната цвилеха и изпадаха във възторг колко много е направила България за това и онова /появи ми се фрагмент от филма „Мисия Лондон” когато президентшата изтъкваше българското, непреходното/. 

Но това няма значение, леко лирическо отклонение – на коктейла чужденците търсеха български продукти за дегустация, а имаше единствено и само френски вина, френско шампанско, френски деликатеси, хайвер, френски сирена именно в деня на Народните будители, когато трябва да представим България. Затворих очи и си приложих сам терапията с числата – 90, 84, 74, 43, 21… 

Краят на годината е! Редно е да направим поредната равносметка, ако има такава. Стига съм търсил истината и само истината, тя така и не идва. Как мога да определя отиващата си 2011г., единствено като нулева! След като посетих поне 5 пъти Родината си не видях нищо с което да се гордея, нищо с което трябва да се запомни, няма развитие на икономиката, няма развитие на културата, няма развитие на почти нищо! Дори и всекидневния ми допир с журналистиката ме отвращава! Няма нищо човешко, нищо стойностно с което да запомня поне един материал написан от някой събрат. 

През 2011 българската журналистика стигна драги читателю пълната нула. Медиите се оказаха купени от съмнителни хора със съмнителни пари, отново намеса на някаква мафия. От средства за информация и анализи те се превърнаха в средства за разчистване на сметки и загубиха мярката си за интелигентност и пожълтяха до простащина.. От независими станаха слагачески, отново станаха слуги на властта, на командири, на разни други личности, които диктуват заглавията и съдържанието. Именно поради тази причина си задавам за пореден път въпроса, защо сме в ЕС? 

Четвъртата власт изтика простака на власт. Тя създаде своя идиотски образ на пелтечещ говорител и трагикомичен образ на водещ/а, който не слиза от телевизионните екрани, разхожда се по жълтите страници и задушава всяка по-умна мисъл, всяко по-умно слово, с безграничната си ограниченост и простотия. Именно класацията за отминаващата година, трябва да е нулева, т.е. няма прием, няма нищо, старите муцуни с нови фасади и дрехи. 

Вулгарността на съвременната българска журналистика е всеобща, особено на фона на всички шоу програми, които ни връхлитат непрекъснато. Облъчват ни със заразния плоски си хумор и цял един народ се въргаля от смях при израза на всякакви мръсни думи и цинизми, които са в изобилие навсякъде. 

Така и не мога да си обясня защо създателите на предавания, програми, филми и дори тези простаци в парламента смятат, че мръсните думи са смешни и оригинални? Дори и по стените на градските тоалетни, може да видим повече чистота, отколкото от телевизионните шоута. Нещо от типа: всички ми казват какво си дупе, но истината си остава ясна, че си един гъз! 

В този ред на мисли си казвам, защо тези, които се водят за сценаристи не отворят старите дебели книги и да видят какво са писали предците им. Защо трябва да приемаме всекидневно, че помията, с която ни залива екранът, е свеж хумор. Това ли е хуморът на Алеко и Чудомир? 

Отворете книгите им драги българи, ако сте ги забравили и ще видите, че при тях няма да намерите нито една мръсна дума, а произведенията им са смешни и носят весела тръпка и добро настроение с различни помисли... и защо? Защото са талантливи. 

По тази причина, ако сега бяха живи, Алеко и Чудомир нямаше да са сред сценаристите на Слави защото последните са доказани смешници и царе на тъпата мисъл и израз. Каквото и да кажа в допълнение излиза, че България е една от най-тъжните страни в света. Въпреки че имаме най-много хумористични шоута по телевизиите на глава от населението. 

Повод да се гордеем и да закичим поредния медал за доблест, от който сигурно всички ще се гордеят. Защото все още окичването с медали, титли и заслуги имат значение за кого? Така и не разбрах. Всичко изглежда точно тези шоу програми, които трябва да ни веселят, а всъщност ни карат да тъгуваме. Натъжава ни простотията, с която ни облъчват. 

Днес за последно прочетох, че според доклад на организацията "Прозрачност без граници" България се оказва най-корумпираната европейска страна. Корупцията в една страна се измервала с усещането за корупция на нейните граждани. 

Запитах се като гражданин на тази страна дали имам такова, едно, лично  усещане. И как се проявява то... И установих, че при мен усещането за корупция се повявява като сърбеж. Започна първо зад ухото. 

Изпростяваме драги зрители, скъпи читатели, бързо и неусетно почти! 

Честита Нова година на всички мои скъпи приятели,бъдете здрави, силни и упорити! Ще победим!