Докато смъртта ни раздели

Казват че времето лекува. Казват също така, че болката отминава и човек е достатъчно силен за да може да преодолее всякакви изпитания. Казват, че любовта никога на умира. Не знам дали това е валидно за брачната клетва или поредното обещание, но то има смисъл единствено когато любовта съществува и е истинска.

Напоследък все повече се замислям за съдържанието на тези четири думи – докато смъртта ни раздели. Зловещи или малко пресилени, но в истинския си вариант са трогателни и незаменими.

Ако приема фактът, че думата пресилено може да бъде заменена, защо тогава тази реплика се споменава непрекъснато във филмите, а в реалния момент при сключване на брак – никога? Поне не при мен! Много често мои приятели споделят, че никога не са сигурни за бъдещето си, нито в себе си, нито в приятеля/съпруга си, да не говорим за това, дали един ден смъртта ще ги раздели?

Въпреки „черните” мисли, които ме налегнаха в началото на материала, искам да бъда кратък и преди да премина към пожеланията искам да изповядам мъката си! Казват, че след подобна изповед ти олеква!?

Измина още една година, с много радости и тъжни събития около мен. Мога с чиста съвест да споделя, че толкова ужасна година не съм имал никога. Изгубих много близки хора за мен и когато серията от загуби е започнала не мога да не спомена, че има още болка и страдание, които трябва да се случат с още хора с които трябва да се разделя в близките дни. Тъжно но факт, постепенно се сливаме с вечността и същата съдба ни чака един ден.

Мислех да завърша годината с един по-ведър и оптимистичен вариант на моите материали, но днес просто нямам сили, нямам думи, не мога да намеря оптимистичния вариант на деня.

В навечерието на този свещен и красив празник Коледа хората си пожелават много неща, семейството се събира, но за пръв път от 42 години съм сам и нямам повече родители. Постепенно изгубих всякаква вяра във всякаква сила и прочее. Може би заради мъката и скръбта които витаят още около главата ми. Нямам вяра в нищо и не искам повече да вярвам в измислици премислици.

Единствено сила ми дават децата и съпругата, която обичам безумно! Всичко останало е относително и няма значение. Ако трябва да си пожелая нещо за бъдните дни – може би повече красота и щастливи моменти. Може би по-малко мъка и страдание, може би здраве, без което не можем. Може би повече сила, за да мога да устоя на всички изпитания, които ни поставя понякога този скапан и труден живот.

Всъщност искам да си пожелая – Весела Коледа! - нищо повече!

Весела Коледа и на вас!