Споменах за празниците, а все още не знам дали днешната Задушница може да се нарече празник или предстоящите избори, които са част от мафиотското време, което ни прегръща. Започвам със Задушницата, /за изборите след това/ – която толкова ме е задушила напоследък, че не ми остава време да оплача починалите ми близки роднини. Никога не съм разбирал значението на тази дума, защото я усещам и разбирам много задушаваща и колкото и да искам да бъда съпричастен с църковните и погребалните традиции все някакъв роднински сблъсък ще се получи между мен и тези, които стриктно пазят тези така необходими символики. Казвам, че не ги разбирам, а и съм сигурен, че много хора не знаят как да си ги обяснят и да ги спазват. Ходил съм на всякакви погребения, християнски, мюсюлмански, католически но така и не мога да намеря обяснение при нашите, християнските обичаи дали е закон или необходимост да се спазва тази „доктрина” да се носи храна по гробищата, да се хранят всички на гроба, да пият ракия от пластмасови чашки, а още повече присъствието на опевачки и хълцащи бабички в черни забрадки, които ти подават парче питка и през зъби като тайно заклинаниие съскат „Бог да прости!”
Не знам? На умрелите им е все тая, защото не е доказано, а и не се намери някой, който да се е върнал от смъртта и да каже точно какво е, що е и веднъж завинаги да се реши тази вечна дилема: има ли живот след смъртта или не? Разбирам мъката, скръбта, безсилието и тъгата, защото това са състояния, които ни пресладват завинаги когато е починал човек. Но, някак си неестествено ми звучат всички послания отправени от живите към умрелите? Начин на изразяване или просто отпор на чуствата, за се намери успокоение или просто задушени в скръб и горест се изразява този естествен поток от нелитературни изрази и послания.
Всеки има свое лично право на изказ и мнение, моето е такова и според думите на мои приятели съм бил дебелокож или не разбирам значението на думата – скръб. Напротив, много добре я разбирам и чувствам, но какво ще облекчи страданието ми или това на починалата ми майка, баба, дядо, баща като им полея гроба с вино или вода? До колко е акуратна тази традиция и необходимост и каква е точно символиката и? Далеч по-разумно ми се струва да оставя чаша с тази прекрасна течност символ на кръвта и топлината, отколкото да поливам мрамор и да не знам точно какво правя? С годините въпросите напират в мен повече отколкото когато бях млад, ето споменах за раздаването на храната и поливането с течност. Но, това наистина ли е толкова християнско или поредната измислена традиция повелявана от старите баби със забрадките, които чули и недоразбрали това и онова ти казват: така трябва!
У нас колкото баби, толкова и традиции. В повечето случаи липсата на реалност за това, което се е случило с даден организъм, а именно смъртта, като естествен биологически процес остава неразбрана, а останалото е мемоарна литература. Езическите ритуали са били и остават основно изразно средство по нашите земи не само като се ходи по гробищата – примерно храната за умрелите, т.е. подадена от нечия ръка на гроба и изядена стига и до умрелия! Глупости, на умрелия му е все тая дали му се яде или не или има нужда от маса, стол, дрехи и пари. Тези съмнения мога да ги остава в графата – мъчение, защото така и никой от моите близки умрели не ми е писал от какво точно има нужда. Поне в реалния живот така се случва!
Единственото разумно заключение в мен остава това, че езическите традиции са адаптирани много успешно към православната религия. Останалото е личен избор и начин на изразяване. Всъщност исках по-скоро да разбера за себе си и да знам до колко всичко това е православно и е записано в дебелите книги. Не мога да се похваля с чиста съвест и не ги спазвам, защото не ги разбирам, а в това отношение искам само да споделя, че не са ми на сърце подобни поводи за празнуване. По Коледа и Великден виждам символиката с обяснения и то в много по-разумни граници. Уважавам вярващите и поддръжниците на тези мероприятия, но не споделям тяхната идеология. Надявам се останалата ми рода в България, да не ме изядат с парцали и да ме упрекнат, че не съм християнин! Не искам и не се опитвам да убеждавам никой в моята вяра и в моята религия, защото намирам, че това е това е много лично и няма нищо общо с теорията на еволюцията на човеците креационисти. Да, понякога иронията ми идва в повече, противно на това, което казват математици, физици, химици и лекари и църквата. Един сблъсък между религия и науката, две групи от хора, които от хилядолетия не могат да намерят правилния начин на комуникация и съвместно разбирателство.
Толерирам и уважавам убежденията и вярванията на другите хора, независимо какво е мнението ми по въпроса. Това, което не толерирам е някой да ми казва как аз трябва да скърбя и по какъв начин да почитам мъртвите. Моля ви, запазете протокола за поведение по „Задушница” и по гробищата за вас, защото все още няма подобна православна доктрина, която да узаконява личното ми отношение към споминалия се! А пък за мен няма нужда да празнувам задължително и споменавам умрелите заедно с тълпата хора, които търчат по гробищата да се натъпчат с храна, а е по-важно моментът в който докосна залак обредно жито и кажа скромно „Бог да прости!” има повече стойност, нали? Православните обреди обаче са класика в жанра особено у нас, заедно с некролозите, опяванията и други подобни действия. Всичко е разбираемо но все си мисля, че трябва да е с мяра защото всичко е станало отдавна неотменна част от местния колорит на населението. Има и такива православни "пуритани", които биха искали да лишат битовото православие от всички тези негови добавки - от житото и така нататък, но това са напразни усилия на фанатизма. Има го и обратният полюс - на разни суеверни стари дами, които непрекъснато се кръстят, плюят, скачат, мажат някакви масълца и връзват някакви конци и камъчета. Излишно театрално суеверие, което предизвиква много голям смях у моя милост. Някъде по средата е разумното равновесие между суеверието, простащината и пуританщината, както и появата на полупияните свещеници, които са особено ангажирани по време на такива събития. Същите не могат да се оплачат от лоши финансови постъпления които влизат в техния джоб, което е наистина християнско. Някъде между кръстовете, гробовете, капката вино, глътка вода, залък жито, остава въпросът дали това е необходимият за умрелия и за нас живите заупокой? И така затварям още една страница на обяснения и размисли, надявам се да няма нищо пропуснато, обидени и ненаписани излишни неща!
Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар