Топлината на снега

Обичам зимния пейзаж. Дни на силен студ и много топла интимност под завивката. Обичам да гледам към снежното небе. През деня сиво и студено, вечер – черно и студено. Моето небе. Прекарах целия ден в снега, накрая остана зад мен снежна бяла пътека осветена от зимната луна. Зимно настроение, зимна тишина. Една красива хармония от пухкав сняг. Пада звезда! Желание? Не, само гледам дълбокото нощно небе и милионите звезди рисуващи невидимия ангел пазител.  

Обичам разходката в зимната гора. В снега. Една безкрайна тишина нарушена от грачещите птици. Черни птици, напомнящи ми тежки преживявания, а също и топли спомени в сърцето. Колко страшен е бил студът. Онзи, снежния със студената красота, която остави отпечатък върху душата ми. Остави също и нежноста на зимата върху топлината на снега!

Снежна красота, която изкушава с чаша топъл чай край камината. Или палави зимни приключения.  За мен е запазена разходката, при която снегът хрупти под стъпките ми. Искам да усетя тишината. Сам със себе си в едно уникално усещане, което събужда чувства и спомени. Те са моите нежни снежинки, които творят тази бяла истинска зимна приказка.  Тя е същата, а може и никога да не бъде същата. Тя е като чужда песен в сърцето ми.  

Вървиш пред мен и гледам как понякога очите ти оживяват от парещия студ. И червения нос. И този поглед , който не мога да опиша. Този поглед, който ме кара все още да се чувствам жив и обичан.
Тази зимна приказка, чиста, млада и снежна, изпълнена с мечти и музика. Този зимен аромат от песни, огън и сняг. 

Вървиме с теб хванати в ръце. До нас са мълчаливите дървета покрити с преспи бял сняг, там където живота е заспал своят зимен сън.  Само нашите две нежни сърца... целувка и порив на чувства искат да пръскат топлина в този студен сезон. Една замръзваща целувка, едно топло вдишване и отново онзи звук на влюбеното сърце  дълбоко оттекващ в тишината на снега.  

Гледаме  замръзналото езеро. Един лед и много сняг, ужасно много. От близките селски къщи пушат малките комини. Топлина!

Небето има звук, очи и глас. Сълза потича, а вятъра говори.  Защото сме щастливи ти и аз и заедно минавеме в простора.

Горите са прекрасни, тъмни и дълбоки. Отново е вечер и съм сам със себе си и мисълта за теб. Казват, че за любовта няма прегради и недостижими крила и висини. Но за да полетиш към истинската ти любов, трябва да си готов да рискуваш и да нямаш пречки. Никакви компромиси.  Ако не я искаш и не можеш да се бориш за нея, за истинската любов, тогава се примири и завинаги остани сакат или продължи да ходиш...

Целувам те любов моя!