Преди време четох един материал на английски в който автора се опитваше да
защити тезата си, че в България, дори самите българи гледат да минат „метър“
ако са туристи и ако могат да „преебат“ дори и ближния си ще го направят с
най-голямо удоволствие, само и само да не платят някой лев в повече. Спомнете
си прочутото гости на Бай Ганя при Иречек. Това е достатъчно. Всъщост темата е още по-скокотлива и гадна, защото умря и
последната надежда за милия ни патриотизъм, че сме гостоприемни и бла бла.
Както винаги „умирам“ да използвам тези три срички за да изразя нещо, което не
бих казал в прав текст, за да не прозвучи обида към някои мои приятели. Това е
като в песните, когато певците започват с на, на наааа, лалалааа и т.н.
На българската граница /сухопътна, водна, въздушна и т.н./ би трябвало да
бъде сложена огромна табела с надпис „Добре дошли в негостоприемна България“.
Нищо повече! За малко повече разкош може да бъде забучено някое знаме, което
задължително се вее патетично. Аз избирам две, това на България и ЕС, по
желание на пристигащите гости могат да бъдат добавени и други знамена в чест на
приятелски настроената държава към нас. Това са подробности но истината е
друга, защото България и в частност населението, което я обитава не само според
мен, но и в редица международни класации се считат за най-лошо настроените и
най-зле обслужващи чуждестранните туристи на територията си! И не само това!
Общото впечатление дори и на самите българи е това, че хората в Републиката мразят да правят търговия
и то до толкова, че мразят клиентите си до болка! Защо, когато навсякъде се говори за световна
криза, магазини фалират и ред други неприятни ситуации и в същия момент при
нас, у нас жената зад щанда ще те погледне навъсено, намусено, начумерено и с
рязък тон ще ти прасне едно: - Кажете! Истина е, защото въпреки, че клиента има
право и клиента е „цар“ и господар то тези, които трябва да въртят търговията
винаги се считат за богопомазани. Като някакви сфинксове на връзката между
стоката и парите, клиента и стоката и както и да е там.
По противни продавачи и търговци в България с изключение на тези в Русия не
съм виждал. Но съм сигурен, че вече и тези в Русия от доста време насам са сменили
политиката, след като за пореден път Москва се нареди на върхово място, като
най-богат и скъп град. И има защо да е на върха, защото там парите играят
ролята на господар. И колкото и да се правим пък ние българите на горди и
надути националисти, русняците отдавна изпуснаха юздите, защото разбраха, че
капитализма му е майката. Нищо друго. Всичко останало е само празни приказки и
хвърляне на прах в очите на слепите.
За жалост при нас това категорично не може да бъде прието, защото да си
продавач или продавачка зад щанда на някой магазин в България е равнозначно на обида! На една
временна несправедливост за всяка една девойка, жена или мъж, които въпреки
всичко се надяват, че тяхната професионална реализация е само временен спад в
житейската им драма, т.е. те не са за постоянно да бъдат изтривалки, на разни
откачалки и прочее, а всъщност това е начин на мислене от страна на дребния
провинциалист, дошЕл в големия град с огромна въдица и стръв да лови шарани и
шамандури!
Поредният трик за да успееш в живота, начин на поведение и чакане по
трасето да изпадне далавера от която вземеш 1000 лева и след това се правиш на баровец. Всички обаче забравят
и не подозират за съществуването на една дума, която се нарича – стил и начин
на живот! Това е пътят, който дава тон
на живота на съвременния човек, който освен впечатляващ външен вид, богатство и
слава трябва да бъде зареден с търпение, ум и интелект, а за това са нужни
години на духовно израстване. Все понятия чужди на съвременните млади хора и не
дотам млади. Нужно е общество, нужна е богата култура, приемственост и познание
към света. Подробности.
Ето това в нашите родни ширини със сигурност липсва. Пример: не от мен, а
от една моя позната, която ми разказва, как влязла в БГ магазин в центъра на
София и попитала за даден номер обувка, намръщената и гримирана продавачка,
като евтина пачавра или хайде да бъда по-мек „Пайнерка“ и отвърнала: само туй
деть е на витрината ма!
Този търговски номадизъм направо може да ме влуди, но какво да се прави?
Повечето от обслужващия персонал мигрира непрекъснато от София към морето, към
разни други курорти с надеждата да спечели някой лев, да излъже в сметката
някой заблуден англичанин или който и да е там, да гепи малко пари и така...
една безкрайна въртележка от: гостоприемство.
После защо туристите не искали да
идват в България? – поредните статии във вестници и интервюта и обещания към
промяна и ... така до следващия сезон. Аз пък си задавам въпроса от страна на
чужденците, защо им е да идват в България? Не си ли напатиха достатъчно, не
бяха ли бити, изнасилвани, грабени по магистрали, хотели и където се сетите ?
Всичко това за да процъфти бизнесът на мафията и на дребните тарикати.
А сега? Сега накъде? Никой не иска да идва по българското черноморие, пък и
за какво им е? Хората отиват да почиват по света и искат спокойствие и уют не
бит пазар и заведения с пищна музика и стара храна. Представите за почивка на
тези в България и тези по света са толкова големи и на такава дистанция, на
каквато е планетата Марс от Земята.
Пък и българското гостоприемство е толкова известно, колкото и българското
негостоприемство. Всъщност, колкото и да се стреми държавата да промени имиджа
от миналото, ще бъде много трудно. Да не кажа невъзможно.
С тези мои разсъждения не искам да ви убеждавам отново и отново, че сме
уникална нация, но пък факт, че всичко е обърнато с главата надолу в България и
безспорно надутия афиш, че това е „Страната на новите мечти и неограничени
възможности“ /от която всеки мечтае тайно да се измъкне по-бързо/, страната на секс
туризма, от който може да ви се повдигне, когато се събудите на сутринта и
откриете, че сте ограбен и излъган и омерзан заради едното му онождане...
Уникална нация нали? Чийто нов национален спорт – националното строителство
което ви засипва отвсякъде и тока очевадно, че забравяте за миг, че има и друга
национална гордост „уникалното кисело мляко“... Въобще всичко е уникално и
неповторимо и е факт.
Няма да изпадам в крайности, нито ще лаская прекалено много, нито ще хуля всичко българско и родно. Този мой кратък анализ е своеобразна непрофесионална дисекция на българското и българщината и прословутото
гостоприемство. Затова
не искам да спестя нито момент от уникалните и оригинални български навици, привички, черти и обичаи, като във всичко това обещавам
да бъда абсолютно справедлив и безпристрастен. Няма да подмина добрите и лошите
страни на българщината, мита за красивите жени, които заслепени от собствената
си красота вечно не се класират на някой световен форум, я за Мис Вселена и
т.н., а вечно избират онези представителки от третия свят. Всичко това само
заради единия мит или празен патриотизъм. Какво да кажа за, завистта, със
сигурност ако тя завистта стане олимпийски спорт, ние ще сме в призовите места
и ще спечелим със сигурност камион със златни медали. Умря още един фалшив мит - трудолюбието и
високата интелигентност, както и вечния лозунг от типа: „Учи, за да не работиш!”.
Всеизвестни сме с ненадминатото си гостоприемство, или по-скоро това е един
насаждан мит от години и поколения. Всъщност може би си мислим, че е така. Ако
следваме стария брадясъл принцип, колкото по-на юг отиваме, толкова по-топъл е
народа, който живее там и толокова са по-гостоприемно и култивирано е
населението. Нищо чудно в това, защото
от умерен климат вече почти може да се твърди, че по нашите земи понякога е
налице екваториален или хайде да не е толкова зноен, субтропически климат,
което означава, че гостоприемността става и расте и се развива с мащабна сила.
И, в заключение констатирам, че ставаме още по-гостоприемни отколкото сме били.
Но това са само думи!
Но ако приемем че нашите съседи гърци, албанци, турци, а след това и африканци в едно с арабите излиза, че те
са далеч по-гостоприемни от нас. Какво да кажа за негрите? Не ми остава друго
освен да ви убедя да свикваме с мисълта, че има народи, които са
по-гостоприемни от нас. Митът за българското гостоприемство е равностоен на
мита за най-хубавия български хляб. Глупости, по-вкусен хляб и по-топло
посрещане като съм бил на гости на приятели в Турция или в Мароко не съм виждал
никъде на друго място. Веднъж опитал топло хлебче
печено на юг от Гибралтар, със сигурност няма да поискате да пробвате пресен,
току що полуизпечен заводски хляб „Добруджа“, който в повечето случаи е
полуизпечено тесто. База за сравнение няма, пък и тези, които пътуват и са
ходили до братска Турция знаят какви хлебчета и разни други вкуснотии пълнят
техните витрини. И този дълбок аромат от кафе, чай, подправки и усмихнати хора
готови да ти предложат дори и чаша вода в дълбокия и зноен слънчев пек. Това е
истинското гостоприемство! Всичко останало е само мит и фалш, както в повечето
случаи е известна нашата Родина.
Но да се върнем към гостоприемството. Ще ви задам един тъп въпрос на който
ще се усмихнете: - Гостоприемен ли е българинът? Ще ви отговоря мазно и протяжно - Да, при това
– много. У нас гостите са на почит. За тях се готвят най-вкусните манджи, сервират се най-отлежалите
ракии и най-хубавите вина, поднасят се най-скъпите кристални сервизи, избърсани от налегналата ги прах в
холната секция. За гостите – махаме традиционните китеници и найлони от
фотьойлите и правим всичко възможно да впечатлим госта така, че да не си легне
ни трезвен ни дай боже гладен! Ужас! За срам у наше село.
Какво пък толкова, тук в Родината винаги можеш да се явиш „на гости” у някой познат и да разчиташ,
че ще те посрещне както подобава. С алкохол, храна, кеф и може и пренощуваш за
сметка на домакина. Е, в това лошо няма, но с добрата и гостоприемствеността не
трябва да се прекалява. Защото с хубавите неща се свиква бързо.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар