Не е държавна тайна, че в последните години всички се сдобихме с
дългоочакваните кредитни или дебитни карти,
които могат да ни помогнат в трудна ситуация, но могат и да вгорчат
живота ни както никога. Мислех си, че
поредния материал ще бъде с повече оптимизъм, но така или иначе оптимизма умря
някъде между пространството между изтока към запада. Но както и да е, избягвам
излишни коментари, нека все пак ви запозная с моята „мъка“.
Както споменах развитието на банковите услуги в последните десетина,
двадесет години в целия свят ускори процеса на оптимизация за ползване на
кредити и реципрочно с това издаването на кредитни карти. За първи път в живота
си видях такова чудо през 1990 година, в Париж и бях възхитен, как мойте
приятели пазаруваха с тази „джаджа“. Тогава нямаше постерминали или други
чудеса на техниката, беше достатъчно само да дадеш картата си в магазина и да
снемат отпечатък върху няколко бланки, наречени за краткост чек и след това да
последва плащане от страна на банката. Но, за това трябваше време. Тогава за
пръв път видях и прословутите чекови книжки, които много притесняваха
съзнанието ми след като гледах Далас, Градът на богатите и др., глуповати
филми.
Мечтаех си само, един ден в България
да имаме тези улеснения и да сме като на Запад. Но така и не дочаках в България
да притежавам такава карта. Всъщност в България не можех да постигна нищо,
особено за човек като мен, напуснал родината преди началото на новото
хилядолетие. Всъщност имаше карти, но те се издаваха само на заможните, на
силните от деня, а ние простосмъртните не можехме да си помислим за таково
улеснение. Носехме си парите кеш с кеф в задния джоб и се молехме да не бъдем
ограбени я в трамвая, я в тролея.
Няма да крия, че съм клиент на една от най-старите и големи банки в света ING bank. Казват, че е скъпа банка, но хубава и е така. Не се оплаквам от банката
си. Имам ипотечен кредит в нея с фиксирана лихва от 3.95% за 20 години, имам
кредитна карта с неограничен лимит, съпругата ми също, имаме овърдрафт с лимит
3000 евро за 5 години. Как така за 5 години? Просто веднъж на 5 години личната
ни сметка трябва да е на + това е! Излишно е да ви споменавам златните ни
кредитни карти на Американ експрес, които също нямат лимит, Кофидис една от
най-големите кредитни институции в Европа, Златни кредитни карти от магазин
Карфур и още много други...
Това не означава, че живеем само на кредит. Не! Просто предвидливо това са
ни пари в резерв, ако изпаднем в затруднение и плащането с тях правим разумно и
с мярка така, че да не се натоварва семейния бюджет. Някъде четох в интернет,
че икономиката на една държава се изразява в отражението на нейните кредитни
институции, т.е., каквато държавата, такава иконмиката, такива и банките.
Сигурно е така, като се има предвид какви са банковите услуги в България и тези
по света. Ще направя няколко сравнения един фин паралел между това какво е да
бъдеш клиент на банка, но не в България!
Вчера в неделя, трябваше да платя самолетния билет на моята тъща. Направихме
чинно резервацията и дойде момента за плащане. Тя, жената си има издадена
някаква Виза Електрон от ПИБ в София и си плаща с нея наляво надясно. Широко и
е около врата, има си средства и затова може да си позволи някои неща. Но, едно
НО се изпъчи насреща с тази карта не може да се плати онлайн самолетния билет
от 90 евро. Картата трябвада има разрешение от банката издател за 3D секюрити и прочее глупости за да може да се
предпазите от измами и бла бла.
Хайде сиктер бе драги зрители! Такова пиле нема. Или ако го има то е
единствено за системата за плащане в Англия. Там се използва този три ДЕ
секюрити. Но навсякъде по света стандартните карти Електрон, Виза, Маестро,
Мастеркард си вървят и плащат както си му е реда. Излишни подробности.
Предложих на тъща ми да запиша данните и от картата и да платя в
електронната система за резервации на летището, тъй като така и така бях
дежурен в гише издаване на самолетни билети. Опитах да платя и там, но картата
беше най-безцеременонно отказана - Declined. Предложих на тъща ми да си плати билета
с банков превод и дадох данни за плащане през банковата и сметка. Въобще и не
подозирах какви неприятности ще си навлечем с такова пък плащане и то през ПИБ.
Няколко пъти трябваше да ми се обажда за да ме пита какъв е адресът на
авиокомпанията, какъв е адресът на банката на авиокомпанията, име на получателя
от авиокомпанията и още ред други глупости, напълно ненужни и непотребни.
Излишно е да обяснявам, че 3 пъти системата на ПИБ отказваше плащането поради
некоректен БИК. След това на електронния формуляр не му харесва някакви цифри в
банковата сметка.
Е след дълга и изморителна и изнервяща борба, жената плати дългоочакваната
сума и друго съобщение и благодарило „електронно“ за доверието и други
простотии извършвани от тази банка.
Малко „лирично отклонение“: От няколко години когато ходя в България се
изумявам, че всеки път когато плащам с картата си Маестро ми изискват и ПИН и
подпис и лична карта и не знам си още какво? Защо? Когато плащам в Европа
и по света е достатъчно е да вкараш
в терминала личния код на картата и това
е така наречения електронен подпис. Но при нас в България не е достатъчно. Имах
едно страхотно преживяване в провинцията, където на път за Гърция в един голям
и красив южен град с още по-наточен Техномаркет почти до магистралата исках да
купя за дъщеря ми и сина ми слушалки за МР3. Извадих картата и тръгнах да търся
къде е терминала, продавачката една засукана мацка облечена и коафирана, сякаш
е абитуриентка ми заяви: - Дай ми картата аз ке ти я сложа! Но в следващия
момент се опули и заяви: - С тая карта не може! – Що бе душа, що да не може?
-
Има
снимка на нея и може да фалшива! ... Маймуна си казах аз, фалшива ти е главата
и потеклото откъдето си изкочила от някое китно Пиринско село.
Викнаха управителя, директора, снабдителя и целия рояк селски колежки,
които цъкаха с език и коментираха шумна снимката на банковата ми карта издадена
от ING на която съм аз със жена ми. Управителят ми заяви много тържествено, че с
цел да се предпазят от измами и фалшиви плащания не могат да приемат тази
карта... Направо гръм ме удари! Аз на свой ред и по същия начин на изказване
попитах: - Ама ти майтапиш ли се с мен, или сериозно!?
... Оказа се, че е сериозно и честно.
Въпреки всичко с тази карта съм плащал почти в цяла Европа, ТУРЦИЯ, Канада, а в
провинциална България – не може и никъде не ми е била отказана! Картата била
фалшива и то защо? Защото банките в Белгия предлагат услугата слагане на снимка
по желание върху банковата карта. Аз не съм виновен, нито банката ни, нито пък
загубените търговци от този магазин. Виновно е слънцето, че позволява на такива
лумпени да съществуват и да живеят на майката земя.
Извадих друга карта, кредитна, златна на която има само един огромен златен
гълъб върху черен фон и естествено чипът и марката и Виза. Не може и с тази
карта!!! Защо, защо бе хора, защо бе българи?
Не е упоменато на коя банка е картата...
Извадих друга банкова карта, пак кредитна на СИТИ банк, но вече бях нарочен
в магазина и ми поискаха и лична карта. За зла беля извадих белгийската си
лична карта. След това решиха да ми направят копие на всички документи защото,
за всеки случай!!! Щот знае ли се? Една от продавачките издаде писък и нареди:
искайте му и шофьорската книжка. Е, тя също е белгийска. Въобще хвърлих в смут
цялото търговско войнство на Техномаркет – в Благоевград, по-точно в кв.
Струмско! Както и да е платих, разписах се и си тръгнах. Лош спомен от това как
не трябва да се плаща с карта някъде по света.
Но в последствие научих от тъща ми, че банката и ПИБ има едни коварни и
жестоки такси. Ако иска да плаща някъде с картата няма проблеми, няма такса, но
ако решиш да теглиш пари, дупе да ти е яко всичко е изразено с точни цифри и
проценти. Ако искаш да преведеш пари на някого – примерно месечната рента на
жена ми е 1000 евро и ПИБ удържа 32 евро за превода! Защото е международен и
... нямам думи! За справка на сметка и издаване на извлечение някакви стотинки,
ако искаш да теглиш пари но от друг банкомат пак се плаща. Въбще казано на прост български език – клиентът е
преебан! Това се оказа валидно дори и ако превеждаш пари от чужбина към банкова
сметка в България. Пак ти вземат пари за приходящ превод, защото така било
редно. Когато разказах това на личната ми съветничка в банката, жената остана с
отворена уста. Не можеше да повярва. Още повече, че България е в Европейската
система за разплащания и всички гърмящи възгласи за Европейски стандарт и т.н.
Европейски ама таратанци, само на хартия. Отидете където и да било в
България и обслужването в банките е на същото ниво, както все още е развита
търговията в Монголските степи. От банката ми направиха още една карта, на коят
пише коя е банката, каква е емблемата и „Голям оранжев Лъв“, тип карта и т.н.
всичко необходимо за да не изпадат българските търговци в ненужен екстаз! Е,
вече не е тайна имам си още една карта с която ще плащам само в България, ако
въобще отида отново там.
следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар