Светлините на града

От началото на двадесетте години през миналия век, електрическата лампа започва да се използва все по-често в централните райони, булеварди, площади в градове, като Париж, Берлин, Лондон и др.

Осветяването на фасадите на кафенета, театри, магазини и исторически забележителности постепенно придобива онзи блясък който в по-късно време ще се превърне в основната движеща сила на туризма, търговията и забавлението.

Откриването на привлекателната сила на светлината от прозорците на магазини или примерно в парижките аркади и до ден днешен има своята значимост единствено и в името на търговията - повече минувачи и клиенти.

Замисляли ли сте се за това, какво ще представляват улиците, площадите, жп гари, метро, дворци, танцови зали, кина и всичко останало без лампата? Без светлината? Богатството на осветление в градовете по света са в основата на въпроса, който си задавам за връзката между светлината и архитектурата. Можем ли да използваме неона и в частност светлината за да се подчертае красотата или прикрие дефекта от архитектурата или в някои роли да изиграе разрушителна сила?

Спомням си един текст, който бях чел в учебника по френска цивилизация: На 4 юли 1925 г., по повод Международната изложба за декоративни изкуства, Айфеловата кула е осветена за първи път, от Андре Ситроен. Първата светлинна украса на кулата се състои от 280 хиляди светлини.


Реклама за "Ситроен" която се вижда има няма до петдесет километра, колкото е голям тогава Париж.. От 1925г., до 1935г., символа на френската столица показва всяка вечер гордо цветовете на лампите, поставени в услуга на един от най-старите леки автомобили в света.

Много градове дължат развитието на туризма именно чрез магичното привличане на неонови лампи през нощта. Понякога това е задължително, в противен случай градовете се превръщат в мрачни пейзажи, без особен интерес за тълпата. В светлината на нощта е безспорното очарование на всички тези места по света, където съм бил. Силата на съблазняване чрез рекламни светлини, пана, мигащи лампички и безброй други изобретения на съвременната техника превръщат в незабравим момент всяко едно посещение. Не случайно големите рекламни агенции твърдят, че: всяка една светеща реклама се счита за привлекателна жена. Изкуствена, но приказна. Именно така се продава туризмът макар и в нищо неподозиращия нощен илюзорен свят.


До края на двадесети век, всички големи градове по света се формират и изграждат могъща светлинна мрежа. Градове в които, се настаняват престижни международни панаири и увеселителни паркове, кина, театри, летища. Едни космополити, които превръщат нощта в ден, където фантазията създава електрическа съблазън. Архитектите и предприемачите по света се осмеляват силно да експлоатират цялото това богатство. Една истинска експлозия на светлина, която може да се види в Ню Йорк, Токио, Сингапур, Париж, Лондон, Лос Анжелис, Амстердам, Осло – навсякъде!

Може ли обаче архитектите и специалистите, които са отговорни за това, да бъдат наречени магьосници на една вселена, изградена чрез синтетично и виртуално изкуство със съвременните компютърни технологии? Опитвам се да направя паралел между старото и новото време, който всъщност е почерпен отново от историята когато през 1893 година се провежда Световният Панаир в Чикаго. Специално за това са създадени първите осветителни тела за фонтани и други лампи с помощта на които старите ветерани правят първите си крачки в това ново изкуство.

Именно в Чикаго са използвани и първите модерни осветителни фенери, които ще превърнат архитектурната значимост на различните сгради от панаира в истинска сензация. Тази световна атракция е проследена малко повече от 26 милиона посетители. Историята ще запомни Панаира в Чикаго като "Осветената къща", мястото откъдето ще продължи определението на новата технология на бъдещето – светлината и електрическия ток. Можем да бъдем благодарни на всичките тези чудеса, които са станали благодарение на магията на електричество и на Томас Едисон. За мен няма съмнение, Париж е градът на Светлината.


Градовете осветени от светлината на прожекторите и оживени от прииждащи туристи са една очарователна гледка, която може да бъде видяна и запомнена в киното, отразено в литературата и естествено в средствата за масова информация. Съвременните градове и по-точно места, като Таймс Скуеър в Ню Йорк или кичозния Лас Вегас, както и Шинджуку в Токио са се превърнали в скучни рекламни табели от светлина. Същевременно тези места са истински атракции и машини за пари, особено когато има национален празник или честване на годишнина. Таймс Скуеър е привлякъл над три милиона души по време на честването на 2000 година.


В днешно време когато всички се стремят да запазят атмосферата на старите сгради и паметници на културата завещани от предците ни събуждат духа на една нова дискусия, в името на това да бъдат премахнати някои кичозни елементи, които загрозяват редица архитектурни шедьоври. В общи линии вечният конфликт между буржоазния морал, сериозния бизнес, неморалността на осветения град и зрелищната илюзия. Една бъдеща беседа за вечните антиподи: грозотата и красотата, реда и безредието, жизнеността и вулгарността.

Един въпрос, който ще има винаги своите опоненти и защитници. Във времето архитектурата ще продължава да изгражда метални сгради, метални табели, с вградени малки лампи, които ще бъдат последния хит в рекламата. Изкуствената светлина върви в едновременна крачка с развитие на архитектурата и никога няма да изчезне?


Истината е тази, че светлината може да се скрие самата истина. Градът украсен за съблазняване е по-красив нощем отколкото през деня. В заключение ще ви препоръчам ако искате да се насладите на красотата от светлини на нощен Париж, застанете пред Айфеловата кула, ще изгубите дъх. В противен случай е само купчина старо желязо!

Интересно как изглежда София през нощта?