Лудостта край нас

„През V в. пр. Хр. гражданите на гръцкия град Абдера написали жаловито писмо на Хипократ на остров Кос. Молели прочутия лекар да спаси обезумелия философ Демокрит. В посланието описвали симптомите на душевната болест:

„Забравяйки за всичко и най-вече за самия себе си, той бодърства нощем като през деня, смее се на всяко нещо – голямо или малко, и смята, че целият живот е едно нищо.”

Хипократ незабавно се отправил към Абдера. Отвели го при платана, под който седял мислителят, и ги оставили насаме. Оказало се, че Демокрит пише съчинение За лудостта. Разговорът убедил лекаря, че пред него не седи безумец, а велик мъдрец, който е изследвал и уловил същността на човешката природа и се надсмива над безплодния живот.”

Реших да разкажа тази история не случайно. Може би защото това е един от първите случаи на медицинско освидетелстване дали е налице психическо разстройство. Тя е подходяща за епиграф не само към историята на психиатрията, но и на цялата световна литература, в която мнимото безумие в много случаи е всъщност висша мъдрост.

Преди дни ''ровех'' във Фейсбук и съвсем случайно открих един познат, който беше написал за себе си: търся голямата любов но, де факто попадам на лайна и на луди! Малко грубичко звучат последните думи от написаното, но де факто или не може би е прав! Кой знае на каква жена е попаднал, какви проблеми са налегнали в трудното ежедневие, то и той не беше „китка за мирисане” като по-млад, но всеки с проблемите си, с грижите си.

Преди време написах няколко материала относно лудостта и въобще лудостта и любовта, лудостта да обичаш, да мразиш и всякакви подобни психични състояния. Странно нещо е човекът, когато преживее достатъчно болка и трудности, започва постепенно да разгадава тайните на собствения си мозък, т.е. има мисъл, започва да осъзнава живота и постъпките, които върши. Ако има нещо, което е необяснимо, тогава диагнозата е ясна: Луд! Преди това, в продължение на много столетия, съдбата на душевноболните е ужасна, дори направо трагична, а каква ли е пък днешната? С какво се различава лудостта от миналото с тази от настоящето?

Лудостта е била възприемана съвсем различно от другите болести на тялото. В нея виждали проявата на някаква чужда, свръхестествена воля. Смятали душевноболните за обсебени от дявола и бесовете. Прогонвали ги от населените места и ги оставяли на произвола на съдбата. По-късно били изолирани в специални приюти с мизерни условия, където ги оковавали във вериги, или, още по-лошо, били убивани по най-жесток начин. Психологията или психиатрията, като науки са изключително интересни, но така и не разбрах същността им!

Може би заради ограничеността ми да разсъждавам „дълбоко” или по-скоро в купищата думи и понятия отвлечени от реалността опитващи се да създадат нещо, като личност, нещо като професионализъм в дадена област, която е много или малко не ясна. Още от момента в който се докоснах до някои от тези науки, винаги си обяснявам значението им, като малко чуждо и ограничено. Консервативност и сухота лъха от тях, специалистите се опитват да сведат всичко до формулата 2+2=4. А когато не се получава 4 започват да разбъркват уравнението до неузнаваемост и сложност, докато не се получи накрая 4.

Винаги са ми настръхвали косите, когато чуя репликата: Ще ми е интересно да чуя какво мисли един психолог/психиатър по въпроса! В този случай хващам дистанционното и сменям канала – директно.

Случайно или не, си спомням един велик филм "Полет над кукувиче гнездо"… не само заради брилянтната игра на Джак Никълсън но и за темите, размислите, същността на човешкия разум, които са сведени отново до шаблонизиране – именно да бъдат научно обяснение! Въпреки, че филмът има друго послание и няма нищо общо с основната тема, която разисквам тук! Пускам отново диска с филма и се наслаждавам на този шедьовър на седмото изкуство.

Темата за лудостта… Всъщност лудите винаги са били с приоритет в някои мои размисли! Винаги съм твърдял, че те - лудите долавят някаква енергия или разум, които по някакъв начин заглушават или разбъркват мозъка им. Трябва да е нещо много по-силно от човешката воля и разум. Може би е нещо, което предстои да бъде разгадано и да бъде обяснено, но те лудите – бог ги пази!

Между другото спомням си, че възрастните хора винаги са се отнасяли с някакво особено ”уважение” към лудите. Виждали ли сте погледа на един психично болен човек? Опитвали ли сте се да разберете същността на думите и посланията, които той – лудият отправя към вас или околните.

Само до преди десетина години, се заливах от смях и не разбирах защо
американците ходят по психолози, психиатри и прочее и накрая се самоубиват. Стана такова време, че всички имаме нужда от „консултации”. Веднъж реших да посетя един психиатър и да си поговоря с него, ей така да ми олекне. Клетият човек ми откри някакво странно заболяване и ми препоръча по 4 сеанса на седмица срещу скромната сума от 40 лева на сеанс. Странно или не посетих един два подобни сеанса и след това се отказах, защото самият пси – имаше нужда от помощ, не аз!

Всичко е Сървайвър!

Всичко!

Народът стигна до лудост и то тотална, а казват, че българите не сме от лабилните народи. Да ама не… тоя стрес на който сме подложени всеки ден дали си в България или в чужбина, живота е еднакъв навсякъде и, е напълно нормално да придобием множество психични разстройства.

Всъщност каквото и да кажа по темата никога нищо няма да е достатъчно! Продължавам да гледам филмът, който си пуснах преди малко и се замислям отново за същността на лудостта! В съвремието обществото е отритнало тотално лудите и е обърнало всичко в страшен негативизъм. Всъщност не разбирам кой има нужда от медицинска помощ, тези които предизвикват – лудостта или лудите?

Както и да е, реших да разсея мисли и да прочета он-лайн изданията на известни български ежедневници. Лудите заглавия направо ме поразиха, но поне са забавни. Вече не знам да се смея ли, да плача ли? При прочита на едно лудо заглавие от още по-неграмотен материал разбирам – как „Глисти, като пепелянки хванали българските рейнджъри в Камбоджа”…

Известни личности дават определения за техни „събратя по оръжие” от типа - “А тоя знаете ли какъв е прост!”, страшни материали пишат някои журналисти, дали пък не трябва да си малко лудичък за да можеш да твърдиш за някой, че няма сестра, а тя пък курва излязла? Да, нещата вървят или поне мислим, че вървят, но пътя през който минава цялото това прозаично настояще. Хлъзгав, стръмен и много опасен. През годините винаги така се е случвало, винаги търсим и намираме лудостта в другите.
Отново фалшиви митове - колко сме работливи, гостоприемни, умни, жените ни най-красиви, а мъжете най-надарени.

Хората полудяха тотално за добро или за лошо. Глупости на търкалета се вихрят в съвременния радио и телевизионен ефир, за пресата не искам и да споменавам… По-добре да си кажем истината, че нищо от ТОВА не е така. Малко са тези, които са запазили в сърцата си искреността, човечността и силата на духа. Но докога ли? Омръзна ми да чета как всеки ден някой трябва да бъде оплют. Независимо от това дали известната личност е направила нещо за България.

Лудостта е навсякъде… а всъщност отново ме подсеща старата поговорка, че лудите ги пази бог. Може би затова България заедно с народа оцелява по някакъв начин.

Независимо от това – че всички хулят Христо Стоичков, че „бил селянин”, Иван Вазов умрял по време на секс, Христо Ботев бил мошеник. Дори когато успяхме да станем четвърти в света през 1994 г. и цяла България беше в еуфория, пак намерихме проблем. Тогава пък Димитър Пенев бил глупав. Ама ние не го изпращаме да пише литературни есета, той е треньор, и то много добър. Трифон Иванов бил грозен. Чудно си изглежда човекът не е отишъл да прави модни ревюта и да показва лицето си за реклама на мъжки серии тип "Жилет".

Всъщност това вече не е лудост, а какво?