
Кариерата си като певец започва по клубовете в Милано. През 90-те години, се дипломира в Университета в Милано със специалност химия и докато намери истинско признание като изпълнител работи и като учител. Пее, като бек вокал за много известни изпълнители, сред които Ерос Рамацоти и Розана Каселе, преди да сформира своя група. След като групата е налице тя не се задържа дълго време, въпреки, че репертоара на песните е добър, но така или иначе с тяхне издава албум.
Първият му солов албум се нарича Fuorimetrica, заглавие, което не казва почти нищо, просто игра на думи, намек за свободно изразяване, независимо от критиките, които получава първоначално. Въпреки, че записа е продуциран от международната звезда Ерос Рамацоти, албумът е пуснат под собствен лейбъл, като през 1994г., почти не фигурира в класациите.
През 1997г., печели две награди, тази на критиката и тази на нов певец на популярния фестивал Сан Ремо.
Неговото невероятно вокално изпълнение с песента "Промяна" печели приза „Павароти”. Признанието му е вече факт и той е приветстван като "италианският Стиви Уондър", не само за това, че гласът му преобладава в двете цветови гами – черно и бяло.
Вторият му албум, „Little Feat” изважда много хитови песни. Някои от парчетата влизат директно в италианския Топ 50. Алекс е класиран под номер 138 в годишната музикална класация на Италия. С това си печели място за един от най-добрите нови изпълнители на годината.
Отново през 1997г., той е ангажиран и пее песните в италианската версия на саундтрака на Уолт Дисни „Херкулес” .
През 1998 г. Алекс отново взема участие в Сан Ремо, този път в по-висока категория изпълнители, но така и не успява да повтори успеха си от предходната година. Албумите му носят милиони от продажбите не само в Италия но и в целия свят.
Песента, "Ти или си”, е различна от всичко това, което е пял досега. Може би защото тази искрена балада е посветена на баща му. Но пък от своя страна с нея печели много по-голямо признание от италианската публика, която е безкомпромисна.
Първото му официално турне започва през 1998г., като преди това участва във фестивала в Сопот – Полша който го печели. След триумфалното завръщане от Полша и последвалото турне той напуска родината си и заминава с приятелката си италианската певица Giorgia, в Африка. Двамата заснемат видеоклип към следващия сингъл на Алекс, който е една оптимистична естрадна песен, наречена "Течни етаж" , характерна с мечтателен текст и брилянтни вокали. Песента обаче така и не става популярна въпреки, непрекъснатия и тираж по медиите на Ботуша.
Четвъртия му албум е издаден през есента на 1999г., озаглавен" Всичко " песните са авторски и пее изцяло на английски език. Албумът му има огромен успех, приет е изцяло от публиката и критиката. Следват турнета, промоции и … Алекс Барони решава да направи малка почивка от всичко това. В продължение на няколко години подготвя албум, участва в записи на свои колеги в дуети и така до…
13-ти април 2002г., когато умира нелепо в автомобилна катастрофа недалеч от центъра на Рим. В последствие, делото, което е заведено спрямо шофьора е приключено през 2007г., с заключение – Невинен! Алекс е карал прекалено бързо и не е спазил определени знаци, следствие на което предизвиква инцидента.
Италия е потресена от неговата смърт. Неговите верни фенове организират веднага фен-клуб който съществува и до днес в Рим. След неговата смърт са издадени още 2 албум, с всички нови песни записани и неиздадени. Песните от единия от двата албума, е изцяло в изпълнение на негови песни от приятели и колеги.
Една от последните му песни е с тъжното заглавие: Male che fa male - Лошото е, че боли
Няма коментари:
Публикуване на коментар