Попитайте готвача!

Тази година реших да прекарам ваканцията си, на море. Не можах да се сдържа повече в стедуния и безличен Брюксел, и чаках с трепет да хвръкне самолета за България и да побягна с домочадието към бленуваното Черно море.

Колебаех се дали да не забием към северната или към южна част. Сестра ми реши да сложи край на тези съмнения и отсече – по средата. Първият избран пункт се оказа не само за мен но и за съпругата ми спомен от далечните студентски години китната – Равда.

Напук на навалицата от хиляди хора дошли от близки и далечни краища, което въобще не ме притесняваше решихме да се храним единствено и само в заведения. Така или иначе цяла година се въртим с жената в кухнята покрай тенджерите и тиганите. Решихме да се почувстваме бели хора. Бели, ама таратанци. Тази наша почивка от страна на продоволствения момент си беше чиста авантюра!

Нещо като Ко-ланта прекарано време във Виетнам в отчаяни опити да търсим силни усещания. От към материалната база - супер, хотела – наточен, с басейн, морето на една ръка разстояние, спокойни замечтани туристи припичащи се по шезлонгите. Шумни и недоволни руснЯци, които се страхуваха да похарчат 1 стотинка повече, стиснали се като заводско менгеме от времето на Сталинизма. Както и да е, всичко останало беше винаги под възклицателното на децата ми OMG – на чист български, о майн год, или в превод – боже мой!

Боже така и не дойде при нас, да ни помогне, защото колкото и да го призовавахме, той така и не се появи в момента, когато трябваше да поръчваме ястия или да платим сметка, или в някой екстремен момент. Винаги е така, никога не идва, когато е необходим някъде!

Решихме още първата вечер да подкараме на отчет кръчмите в това китно селце в иначе Европейската ни родина. Не помня имената на кръчмите, но със сигурност помня неприятно завишените цени на още по-гнусните ястия които предлагаха.

Първата вечер се оказахме в плен на едно младо и бледо сервитьорче, което така жалостиво „мякаше”, че ми беше почти трудно да разбера какво иска да ни каже. Опитах се на чист български език да го помоля да говори по-ясно и да не се срамува или смущава, защото ние не сме дошли да изядем него, а да опитаме кухнята на този битов ресторант, който така шумно се рекламираше.

Ако има все още такива от вас, които мислят, че не искам да възпитам у децата ми нещо традиционно българско, трябва да ги разочаровам, защото се постарах. Но с горчив спомен, децата могат да запомнят само красивите орнаменти на този битов ресторант. Нищо повече!

Наплашеното сервитьорче, с треперещи ръце и срамежлив поглед ни донесе напитките след като изчакахме доволно близо 20 минути. Нямаше много народ в кръчмата. Но въпреки всичко на съседните маси имаше шумни и бурни компании от типа: Ти мен не ме учи, аз си знам! Девойките бяха изтукани, като родопски халища. Ондулирани и фризирани по последния писък на крясъка, стиснали в ръчичка някой и друга фалшиво менте на Луи Вютон или Прада. Момците се надпреварваха да се бият в гърдите сред гъстия дим от цигари „Виктори”, ледено студена бира, и неизменното кой е най-велик и кой управлява света.

Всичко това примесено с традиционните погледи от съседните маси и оглеждане от глава до пети, сякаш сме изложени да ни купуват. Изглежда правехме впечатление и бяхме обект на обсъждане от съседните маси. Личеше си, че не сме от тук и идваме от далеч. Напук на всичко това, децата ми не спираха да си говорят на френски, което още повече затвърди съмненията у тях – тея са чужденци!

Може и така да се каже, само, че тея наистина се чувстваха чужденци в собствената си родина. Като за начало поръчахме риба, много риба, пържена цаца, сафрид и какво ли не, салатите няма да изброявам, децата искаха да пият фанта, кола и прочее, аз натисках на минералната вода. Първа схватка със срамежливото сервитьорче беше от типа:
- Господине, поръчах ви голяма бутилка минерална вода! Отговор – Нямаме! – Аз: Във витрината срещу нас има поне 20 бутилки от по литър и ½ . Отговор – Амиии не съм знаял! Аз: Можете ли да ми смените тази малка бутилка с голяма? /бутилката не беше отворена/ - Отговор – Не може, да сте ми казали по-рано! Аз – Защо да не може? Отговор: - Така ни е заповядано отгоре!!! Добре, тогава мога ли да си поръчам 2 бутилки от литър и половина минерална вода. – Да, ама нали си имаш малка бутилка за какво ВИ е голямата?…

Реших, че е излишно е да продължавам безумния разговор с това създание. Бедното, клето момче, то не е виновно за нищо така или иначе е земно създание, както всички нас. Съжалих го и престанах с безумните въпроси и отговори, защото нямах намерение да се занимавам с глупости. Все пак бях във ваканция, в кръчма, исках да си прекарам хубаво и незабравимо. Със сигурност остана незабравимо!

Реших да продължа да поръчвам, менюто беше напълнено с всякакви сюжетни и не дотам познати заглавия. Реших да не рискувам, а да се доверя на опита: Пристигна първата порция риба. Не знам как трябва да се поднася рибата, но със сигурност не и студена. Беше твърда и хрупкава, но изглежда беше дълго време съхранявана в хладилник, може и фризер за да може да бъде поднесена на някой като мен. Дошъл отдалече да си хапне черноморска риба. Голяма грешка, огромна грешка.

Филето от акула което искаше да вкуси синчето беше по-зле и от умрялата акула, която беше станала жертва в неговата чиния. Мерси, много мерси отговаряха децата – само, че мен вече ме глождаше отвътре и исках да си го изкарам на някого. Не можах да се стърпя и троснато попитах сервитьорчето: Ще може ли да попитате готвача тая акула пане така ли трябва да е студена и жилава отвътре, като жива е всъщност как постигнахте този ефект? – реших да не е някоя тайна рецепта… Отговора дойде веднага: - Ами питайте готвача бе… ако може… ааа така ли, казах аз. Първо не съм ви БЕ, за да ме оприличавате на овца, второ ви зададох един елементарен въпрос, защо е сурова рибата отвътре? - Била станала така защото е пане - глупости - това не е ефект а така си готвите тук, казах в заключение. Що за стандарт имате тук? – Европейски беше отговора на младежа. Усмихнато му отговорих, че стандарта им е по-скоро от типа – Отново ли ще ядем лайна? - от което той се изчерви и бързо изчезна.

Дъщеря ми реши да си похапне кюфтенцата в доматен сос, тя обожава това ястие! Въпреки, че съпругата ми я съветваше да си вземе нещо друго, девойката рече и отсече – НЕ! Донесоха дългоочакваното ястие – Честито! Казвам и аз. Само защо ми приличат на две кюфтета изпечени на скара пльоснати в доматен сос от консерва обилно поръсени със замръзнал магданоз.

Салатите бяха от прясно набрани градински домати, но между парчетата зеленчуци имаше и такива, които бяха отлежали в някоя друга чиния и събрани за допълване на моята!
Не исках да оставам повече в това заведение, още повече, че столовете бяха безкрайно неудобни, между другото в битово заведение очаквах да има поне традиционна народна музика характерна за този район.

Уви, от раздрънката уредба модел Sonyoglö внесен от близката съседна държава извиваше във високите регистри някаква порно-чалга звезда и то от тези, които най-много дразнят. На едно от масите имаше скромно ромско семейство от 12 души, които набиваха кебапчета и хляб, а по-възрастните близваха някаква смърдяща ракия с чаша вода!

Идилия. Исках час по-скоро да се махна от това място. Извиках сервитьорчето за сметката и реших да се заям както аз си знам. Оставих до стотинка точно цялата сума. Без дори да му благодаря и да му кажем довиждане. На изхода ме обгърна нощния бриз от морето, приятен и свеж, о Боже благодарен съм, че оцелях и тази вечер!

Решихме да си доядем по пътя минавайки през централната търговска улица, или както на времето се казваше: „Минаваме по движението!”. Сочни палачинки с хиляди вида конфитюри и шоколади се предлагаха от близкия дюкян. Малко в страни от заведението смугъл братчед продаваше дюнери, сандвичи, баници, кифли, мекици каквото се сетите. На всичко отгоре висеше зле написан плакат: СУПЕР ПИЦА. Не знам кое и беше супер на пицата, освен че изглеждаше много зле! Всичко мина като по инженерски план закупихме по една баничка, а на децата дрънкулки и светещи фантасмагории за радост на старо и младо и тръгнахме към хотела.

Почти наближавахме заветното място, когато изведнъж моят корем се обади! Почувствах силна болка и жесток спазъм. Явно нещо не е както трябва. Не казвам, че съм се изнежил от белгийските екологични продукти, помислих си, че е временно явление ще отмине. Оказа се, че децата също се свиха о’две с болки в корема. Добре, че около нас имаше високи бурени и храсти които използвахме по предназначение. Това беше естествения завършек на нашата романтична първа вечер прекарана на българското Черноморие.

На другия ден. Запалих колата и реших да потърся супермаркет от където да напазарувам. Намерих такъв и взех на воля всичко от това, което можеше да ни спаси от гладна смърт. Не искам да преувеличавам нещата, но реших да поема риска аз да приготвям нещо за хапване, отколкото да преживея отново онези незабравими мигове в храстите, под любопитните погледи на възмутени туристи, шума на морето и безкрайните мигащи звезди.

В интерес на истината, не исках да се чувствам със семейството си, като проститутки на оживена тираджийска линия. Ако има хора свикнали с това да ги обслужват по този начин /да не кажа шибат – съжалявам за израза/ без да им прави впечатление, аз не съм свикнал с такова отношение. Мисля си, че никой не заслужава подобен тип изживяване.

Недоумявах когато гледах на другия ден, минахме покрай същото заведение транзит. Видях доволни и усмихнати хора. Казах си на ум, бедните те за тях дори и размера вече няма значение, все едно са хванали мазоли на задника си и не може да ги уплаши и най-големия… готвач на света.

Следващите дни преминаха в продължителни закуски приготвени от мен но сагата с ресторантите продължи. Въпреки всичко си казах, майната му, ваканция е, поне веднъж в годината заслужаваме някой друг да тича, готви и ни обслужва.

Ако решите да посетите догодина това място, в което аз бях въоръжете се с търпение и питайте за всичко готвача! Поука има от всичко това, грабнете колата си и обикаляйте заведенията по цялото крайбрежие на Черно море. Може и да намерите някъде вашето място. Но за по-сигурно носете си тиганче и тенджерка, това е най-сигурния начин да останете доволен от вашата лятна ваканция.