За приятелството...

Случва ми се често да стоя пред вратата за посрещачи на летището. Обичам да стоя и да наблюдавам хората, които пристигат от близки и далечни дестинации. Хора, които пътуват, завръщат се у дома, идват по бизнес, идват да срещнат свой стар приятел, любов.

Завръщат се от дълго отсъствие и стискат в прегръдките си любимите деца, жена, приятел. Ако нямаше разбирателство между тях, те нямаше да съществуват, а единствения начин да имаш приятели, е да бъдеш истински приятел. На човек му отнема цял един живот да изгради всичко онова, което ще го съпътства до края на дните му.

В същия този един живот му е необходима само една минута за да хлътне и да се влюби до уши в приятелката/приятеля … от любов. Но и един живот няма да стигне да забравиш него или тя, с които си бил и си оставаш приятел за цял живот! Има хора, които не вярват в името на доброто приятелство, защото времето променя всички ни.

Времето не трябва да ни обезсърчава и да мислим, че всичко е било като - на прощаване. Не, сбогуването е необходимо единствено и само пред вратата на смъртта и то не винаги. Истинските приятели никога не се сбогуват, те си дават почивка, за да се срещнат след определен период от време.

Човек е част от себе си. Останалата част е неговото ежедневие, неговите мъки, проблеми, неволи и приятели. В този забързан и объркан живот трудно можеш да се насладиш на онези моменти в живота, които ти дават щастие, за онези моменти, които са съвършено прости и само един поглед, едно мълчание между двама души или бурен смях от спомените ти дава настроение.

Дава ти щастие и откриваш истинското приятелство, което идва, остава и става част от живота на двама души. Нещата са съвършено прости защото, когато приятелите престанат да бъдат честни един към друг, целят свят загубва част от красотата си!
Искам да ви разкажа, една арабска легенда:

В нея се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал: когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…