Всеки е искал да се чувства като птица. Хилядолетия обаче делят „крилатите” мечтатели от първите летци. Следите по дългия път към авиацията търси своите герои и до ден днешен. Всъщност какъв е живота на „крилатите хора”?Това беше детската ми мечта, спомням си как стоях на плажа в курорта Златни пясъци и наблюдавах прелитащите самолети над главата ми. Това е един от първите ми съзнателни спомени свързани с невероятната гледка в небето на излитащ самолет. Всеки път се любувах и се възхищавах на това чудо на техниката и винаги съм знаел, че един ден ще работя в авиацията, която е моята втора любов в живота.
Възхищението от един излитащ самолет е факт, но тъгата, когато слезеш от машината е смазваща. Поне на мен така ми се отразява винаги. Тъгата идва от чувството когато виждаш всички мъже, жени, деца, които слизат по стълбичката и поемат по своя път. Голямата птица изгасва мотори, екипажа се готви за поредната ротация и усмихнатите стюардеси ти напомнят, че отново можеш да полетиш - стига да имаш възможност и причина. Това е моята сбъдната мечта.
Предполагам, че много хора стигат до един етап от живота си, когато откриват желанието у себе си да летят. За едни това е професия, за други забавление, за трети начин на придвижване. Защо не едно просто желание да опиташ от всичко това, което живота ти предлага? Каквато и да е дефиницията и желанието мога винаги да твърдя, че решението да вземеш самолет е едно от най-правилните, силни и същевременно опасни преживявания. Казвам опасни, защото на практика, това са летящи „ковчези” които превозват хората от точка А до точка В и никога не знаеш какво може да се случи, защото въпреки всичко това е машина.
За мен мога да твърдя, че това е „болест”. Това е моята професия. Първо като студент имах щастието да бъда стюард, след което се заех да уча в специализирания център на IATA за да мога да работя, като наземен персонал. На разбираем език това означава, да можеш да продаваш билети, да работиш като check-in агент и всичко останало. Силно заразна болест и много опасна, защото всеки докоснал се до авиацията остава влюбен завинаги в шума на двигателите, на излитащите крила, мириса на керосин…
Тази болест започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящите машини. С всеки поглед към небето когато виждаш излитащия самолет, с течение на времето блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък!
След всеки следващ полет, желанието за летене винаги се увеличава, докато спре да бъде просто желание и се превърне в страст, в обсебване, в нещо, за което няма рационално обяснение и познати думи. Превръща се в нещо, което душата иска и търси, но разумът не открива, защото няма име за него.
Чувството, което изпитвам когато съм горе в небето, завладява все по-голяма част от сетивата ми и започвам да се чудя човек ли съм или птица. При всеки следващ полет се чувствам все по-спокоен и по-добре и по-естествено във въздуха, сякаш там съм се родил и израснал. В небето се чувствам толкова естествено, че естествения въпрос е има ли грешка в личната ми еволюция…
Както вече казах, не обичам кацането. Не искам да слизам долу, защото моята теория е друга. В природата на човек по принцип е заложен стремежът към недостижимото. По-високо, по-надалеч, по-добре… постигането и преодоляването на ограниченията винаги са били основна движеща сила. И дори най-несъстоятелните фантазии, плод на чисто, развихрило се до краен предел въображение, са имали своето осъществяване в някакъв бъдещ момент.
Не знам какво точно се е въртяло в главите на древните хора, когато са искали да полетят, не знам какво е накарало Леонардо да търси начин да създава летящия апарат, но със сигурност желанието да лети като птиците е била отколешна мечта за може да усети приятното чувство от полета. Аз пък казвам: Бог да благослови братята Райт. След тях момента да се рееш из въздушния безкрай, са все по-достижими. Без да се съобразяваш с ограниченията на твърдата земя… няма нищо чудно в това, че още древногръцките митове разказват за този стремеж стига да сте чели легендата за опита за летене на Икар.
Ето няколко правила за летенето: В авиацията има свои правила и свой собствен език, трябва да си вътре в занаята и сърце, което да приеме и разшифрова всички нейни послания и кодове:
Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително.
Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо
да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
Вероятността да оцелееш е обратнопропорцинална на ъгъла на приземяване.
Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои
планински върхове имат навика да се крият в облаците.
Оглеждай се непрекъснато. Винaги има нещо, което си пропуснал.
Запомни, гравитцията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на
обжалване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар