В душата на човек има две различни особености – страст и ревност, но има една, която има своето значение и определение – съвест, която е във вечен конфликт между доброто и злото. Съвестта, която липсва, или ако я има не винаги се използва по предназначение. Тази дума означава също така или по-скоро има приложение към това, че не трябва да се извършва грях и протест, нечестивост, изричане на лъжа, бунтарство, отвръщане от справедливото, разваляне на реда, морален крах, липса на богобоязън. Приоритети чужди на съвременниците. Това не означава, че трябва да бъдем роби на собственото си благополучие, но човек трябва да полага усилия, за да води един хубав и приличен живот. Да върши добрини, да бъде решителен и да се стреми към вечното духовно израстване за да бъде ценен от хората, които в по-голямата си част са с много изкривено разбиране.
Именно тези размисли ме водят и непрекъснато ме ангажират в иначе необремененото ми съзнание след като се завърнах от България в началото на седмицата. Стига да не ставам банален и отегчителен, си задавам отново въпроси върху това, кои са характерните отрицателни черти на българина и защо според вас е така?
Поводът за това е, че в по-голямата си част от престоя прекарах в провинцията. Нищо против хората и държавата, напротив нещата извън големия град са далеч по-красиви, природа, забележителности. Хората са далеч по-дружелюбни и помен няма от мръсотия и безразбория отколкото в китната ни столица София. Въпросът е в това, защо се получава тази разлика и докога нашето племе българско има толкова дълбоки различия и недостатъци в своето ежедневие?
Ако се опра отново на литературата мисля, че Алеко Константинов добре е описал в книгата си "Бай Ганьо" отговора на този въпрос и мога да твърдя от лични наблюдения,че българският народ все още не се е освободил от много предразсъдъци и притежава всички лоши пороци, които не го водят към нищо добро. Егоизъм, скъперничество, използвачество , нахалство, простащина, нецивилизованост, мнителност, което е най-неприятната част от цялата тази история.
За мен отрицателното е в това, че много малко хора могат да бъдат истински щастливи, защото в стремежа си да притежават повече и повече материални блага, винаги намират някакъв недостатък и обичат да критикуват другите, с доволното: „Абе, ти не ме учи, аз си знам!”. Въпреки това никой не полага никакви усилия за да бъде постигнато нещо повече и всички да бъдат добре, не само отделната личност. Изкривеното съзнание и както изброих по-горе лошите пороци, те остават и ще продължават да подтискат тези, които искат да има някакъв прогрес в България.
Защото с мисълта, че България е супер велика държава, както и българския народ, в това не намирам нищо лошо, но всъщност повечето хора тайно се срамуват от много неща и въобще не се гордеят от това че са българи от България особено когато това е очевадно и е факт.
Основното, което ме навежда в подобни размисли идва от това, че българниа има повече нужда от национално самочувствие и да бъде признат за това, което може да прави. Не трябва да се правят някакви химерни оценки и надути лъжи от медиите, защото това е временно и нереалн. С това не може да бъде оправдана липсата на чувството за солидарност, липсата на стабилна държавна власт. Може би защото всичко е родено от миналото и останало да тлее в настоящето, след което виждаме, как е прераснало в непоправима грешка, която няма оправяне. Ако трябва да бъда откровен, единственото, което е спасила българина през всичките години на робство, окупация, война и прочее е била културата и религията, чрез които сме запазили идентичността си.
В момента култура няма, изкуство да не говорим, всеобщо развитата мания за гъзарщина в опитите си да „ги стигнем” някои държави или народи е изместило редица ценностни системи на обикновения човек. Всичко това се дължи на бедността и не практичното мислене на българина в което живее. В никакъв случай не мога да се съглася, че след като сме по-малка страна с по-малки възможности няма как да бъдем толкова нахакани, като ограничените американци, или други противни нации, като надитите французи или дивите австралийци. Добре, как ще се преборим с тези негативни черти и възвърнем славата на интелигентен и велик народ?
Много просто, всичко идва от това, че народа е сам в цялата тази борба за оцеляване, няма власт, няма кой да защити обикновения човек от мафията, има само някакви говеда, които се опитват да хранят останалите истински българи, но и говеждото месо вече не е българско и протеините са вносни. Именно за това повечето хора предпочитат да избягат навън , защото оковани в проблеми и несигурност виждат как няма бъдеще в България. Преди време казах, че ме е срам от това да се чувствам чужденец в собствената си държава. Не искам да останете с лошо впечатление от това, което пиша, но искам доста от тези негативни черти на българския народ да липсват за да се чувствам пълноценен.
Пътувал съм по целия свят, срещал съм се и се срещам с хиляди хора от всяка точка на планетата. Прости хора с лопата да ги ринеш, има ги по цял свят на тях също са им присъщи тези отрицателни черти, но те са останали хора. Запазили са човешкото в себе си и представляват някакви индивиди, които могат да ти благодарят, да ти се усмихнат и да ти кажат приятен ден, без да си го просиш! Развитието на личността зависи преди всичко от един човек, от всеки един от нас не от това да чакаме някой да ни промени. Няма такава алтернатива!
Има обаче една спасителна алтернатива и тя се състои в това, че всички за момента използват една защитна функция която се състои в следното. Дори и най-образования вече е свикнал да слуша чалга с прост ритъм и прост текст, ако пък искате да сте на гребена на вълната и да сте див и страшен слушайте метал, няма лошо, за евтините гъзари остава хип хоп-а, за интелигенцията остава класическата музика. Или казано Лошо няма, всеки мозък може да ги използва тези желания стига да не пречат на другите и да не са, като национална емблема на фона на лозунгите, че сме най-най… Точно с това искам да направя своето заключение, че в това отношение с нищо не сме по различни от останалия цивилизован свят...
В българската история има много примери, които ясно доказват, че в България винаги е имало патриоти и винаги ще има, независимо от това как се тълкува историята в момента. Ако направим един бегъл анализ на Априлското въстание ще видим, че над 5000-6000 хиляди са били брутално избити, повечето от тях са се скрили в църквата и продължили да бранят жените и децата до самия край, до смъртта. Това е показателен факт , че българите са били обединени, не са се пръснали , не са избягали , а са се събрали в църквата оповавайки се на вярата си! Въпреки това са осъзнавали, че е въпрос на време да бъдат избити.
Упованието, вярата в религията, чувството за единност и солидарност ги е крепяло, че ще бъдат спасени. Те са оставили своя пример за поколенията, които отказват да следват техния пример, защото основното което липсва в България е патриотичния и силен дух на българина... Колкото и да искам да се гордея с това, не мога, но пък се гордея, че се преродих в друго общество където мога с гордост да кажа: - Аз съм българин!
За финал ето и поредната доза виц прочетен някъде в интернет:
Две блондинки стоя от двете страни на една река и едната казва:
- Муцка, как да мина от другата страна на реката?
- Ама ти СИ от другата страна на реката - казва другата.
- Оф, да бе, колко съм тъпа…
Именно тези размисли ме водят и непрекъснато ме ангажират в иначе необремененото ми съзнание след като се завърнах от България в началото на седмицата. Стига да не ставам банален и отегчителен, си задавам отново въпроси върху това, кои са характерните отрицателни черти на българина и защо според вас е така?
Поводът за това е, че в по-голямата си част от престоя прекарах в провинцията. Нищо против хората и държавата, напротив нещата извън големия град са далеч по-красиви, природа, забележителности. Хората са далеч по-дружелюбни и помен няма от мръсотия и безразбория отколкото в китната ни столица София. Въпросът е в това, защо се получава тази разлика и докога нашето племе българско има толкова дълбоки различия и недостатъци в своето ежедневие?
Ако се опра отново на литературата мисля, че Алеко Константинов добре е описал в книгата си "Бай Ганьо" отговора на този въпрос и мога да твърдя от лични наблюдения,че българският народ все още не се е освободил от много предразсъдъци и притежава всички лоши пороци, които не го водят към нищо добро. Егоизъм, скъперничество, използвачество , нахалство, простащина, нецивилизованост, мнителност, което е най-неприятната част от цялата тази история.
За мен отрицателното е в това, че много малко хора могат да бъдат истински щастливи, защото в стремежа си да притежават повече и повече материални блага, винаги намират някакъв недостатък и обичат да критикуват другите, с доволното: „Абе, ти не ме учи, аз си знам!”. Въпреки това никой не полага никакви усилия за да бъде постигнато нещо повече и всички да бъдат добре, не само отделната личност. Изкривеното съзнание и както изброих по-горе лошите пороци, те остават и ще продължават да подтискат тези, които искат да има някакъв прогрес в България.
Защото с мисълта, че България е супер велика държава, както и българския народ, в това не намирам нищо лошо, но всъщност повечето хора тайно се срамуват от много неща и въобще не се гордеят от това че са българи от България особено когато това е очевадно и е факт.
Основното, което ме навежда в подобни размисли идва от това, че българниа има повече нужда от национално самочувствие и да бъде признат за това, което може да прави. Не трябва да се правят някакви химерни оценки и надути лъжи от медиите, защото това е временно и нереалн. С това не може да бъде оправдана липсата на чувството за солидарност, липсата на стабилна държавна власт. Може би защото всичко е родено от миналото и останало да тлее в настоящето, след което виждаме, как е прераснало в непоправима грешка, която няма оправяне. Ако трябва да бъда откровен, единственото, което е спасила българина през всичките години на робство, окупация, война и прочее е била културата и религията, чрез които сме запазили идентичността си.
В момента култура няма, изкуство да не говорим, всеобщо развитата мания за гъзарщина в опитите си да „ги стигнем” някои държави или народи е изместило редица ценностни системи на обикновения човек. Всичко това се дължи на бедността и не практичното мислене на българина в което живее. В никакъв случай не мога да се съглася, че след като сме по-малка страна с по-малки възможности няма как да бъдем толкова нахакани, като ограничените американци, или други противни нации, като надитите французи или дивите австралийци. Добре, как ще се преборим с тези негативни черти и възвърнем славата на интелигентен и велик народ?
Много просто, всичко идва от това, че народа е сам в цялата тази борба за оцеляване, няма власт, няма кой да защити обикновения човек от мафията, има само някакви говеда, които се опитват да хранят останалите истински българи, но и говеждото месо вече не е българско и протеините са вносни. Именно за това повечето хора предпочитат да избягат навън , защото оковани в проблеми и несигурност виждат как няма бъдеще в България. Преди време казах, че ме е срам от това да се чувствам чужденец в собствената си държава. Не искам да останете с лошо впечатление от това, което пиша, но искам доста от тези негативни черти на българския народ да липсват за да се чувствам пълноценен.
Пътувал съм по целия свят, срещал съм се и се срещам с хиляди хора от всяка точка на планетата. Прости хора с лопата да ги ринеш, има ги по цял свят на тях също са им присъщи тези отрицателни черти, но те са останали хора. Запазили са човешкото в себе си и представляват някакви индивиди, които могат да ти благодарят, да ти се усмихнат и да ти кажат приятен ден, без да си го просиш! Развитието на личността зависи преди всичко от един човек, от всеки един от нас не от това да чакаме някой да ни промени. Няма такава алтернатива!
Има обаче една спасителна алтернатива и тя се състои в това, че всички за момента използват една защитна функция която се състои в следното. Дори и най-образования вече е свикнал да слуша чалга с прост ритъм и прост текст, ако пък искате да сте на гребена на вълната и да сте див и страшен слушайте метал, няма лошо, за евтините гъзари остава хип хоп-а, за интелигенцията остава класическата музика. Или казано Лошо няма, всеки мозък може да ги използва тези желания стига да не пречат на другите и да не са, като национална емблема на фона на лозунгите, че сме най-най… Точно с това искам да направя своето заключение, че в това отношение с нищо не сме по различни от останалия цивилизован свят...
В българската история има много примери, които ясно доказват, че в България винаги е имало патриоти и винаги ще има, независимо от това как се тълкува историята в момента. Ако направим един бегъл анализ на Априлското въстание ще видим, че над 5000-6000 хиляди са били брутално избити, повечето от тях са се скрили в църквата и продължили да бранят жените и децата до самия край, до смъртта. Това е показателен факт , че българите са били обединени, не са се пръснали , не са избягали , а са се събрали в църквата оповавайки се на вярата си! Въпреки това са осъзнавали, че е въпрос на време да бъдат избити.
Упованието, вярата в религията, чувството за единност и солидарност ги е крепяло, че ще бъдат спасени. Те са оставили своя пример за поколенията, които отказват да следват техния пример, защото основното което липсва в България е патриотичния и силен дух на българина... Колкото и да искам да се гордея с това, не мога, но пък се гордея, че се преродих в друго общество където мога с гордост да кажа: - Аз съм българин!
За финал ето и поредната доза виц прочетен някъде в интернет:
Две блондинки стоя от двете страни на една река и едната казва:
- Муцка, как да мина от другата страна на реката?
- Ама ти СИ от другата страна на реката - казва другата.
- Оф, да бе, колко съм тъпа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар