Тази статия има за цел да покаже трансформацията на печката и комина, чрез различните методи на готвене и отопление, като израз и допълнение в интериора на личното жилищно пространство, а така също, като място и начин на живот през вековете.
Темата е обширна, затова ще се съсредоточа в един кратък и сбит преразказ на информацията, която открих в различните френски и италиански сайтове, преди това трябваше да изчета доста литература, дори и такава, която не е превеждана на български език но, с много съществени данни, скици, чертежи събирани през годините.
Една огромна енциклопедия, която е създадена в резултат от продължителната работа и творческо търсене на хиляди архитекти и строители. Основата и ръководния принцип на работа са типични предложения и подобрения в строителството наблюдавани през вековете. Техники предназначени единствено в полза и подобряване на комфорта на негово величество „потребителя”.
Като начало ще започна с примери, които избрах от „безпорядъка” на информация.
Комините с печки са били изграждани във всички типове за место обитаване. Започвам с първите и не на последно място религиозните храмове. Първата катедрала с подобен вид отопление е била направена във Франция в Du Puy-en-Velay, Абатство Sénanque и след това разпространено на много други подобни сгради във френските градове и села. Първите уреди изградени в обществени сгради се намират в Noble, Vincennes, Martainville, Cadillac и др.
В буржоазните замъци в Dordogne в Indre, др., са едни от най-красивите архитектурни „печки”, както и в отделни градски постройки в Лаон. Една от тях е сградата на съда в Поатие. В селските райони в Doubs, хижата в Morzine са запазени първите опити съвсем целенасочено и с търговска цел да бъде рекламиране на този вид бизнес. Значителна част от информацията на цялата тази очарователна архитектурна находка е публикувана и издадена в самостоятелна книга през 2007г., във Франция. Така или иначе тя никога не е превеждана на български език.
В древните времена, хората откриват огъня и с развитие на родовото общество, постепенно превръщат неговата жизнена необходимост в едно постоянно средство за съществуване на човешкия род. В миналото, всеки е искал да запази частица от топлината на огъня за себе си, но е трябвало да изминат достатъчно години и различни метаморфози относно това, как да бъде съхранен огъня. Първите данни датират в началото 800-тната година, когато горящата факла е поставена в домашно помещение за да има светлина и топлина.
Древните жители на земята са измислили първоначално горящите въглени да се поставят и подреждат в различни кътчета на стаите в жилището. При гърците, прогреса е настъпил далеч по-бързо, защото измайсторили метални кутии повече или по-малко украсени с основава на четири крака, които най-често отразяват формата на животински лапи. Димът буквално е задушавал древните хора, и често се налагало да бъдат отваряни прозорци и врати, докато в един момент не решили да пробият дупка в покрива.
Този примитивен метод е с „патент” в Рим. Откъдето тръгва производство на камини с печки в началото на 2 век. Това е едно от гениалните предложенията на Витрувий, който препоръчва направата на този тип димоотвод с който да не се прашат картините и ценните предмети в стаите на къщата му. Особено през зимата положението ставало трагично, тъй като дима бързо се образувал и не можело да бъде проветрявано непрекъснато. Разбира се мекия климат на Гърция и Италия малко забавят развитието на този тип бизнес, защото и в двете държави зимата е мека и няма нужда от допълнително отопление. Но древните римляни и гърци успяват да създадат една от първите кухненски печки с изходящ комин.
Въпреки топлите зими, римляните стават известни, като създатели на първите радиатори, които загрявали чрез подземни канали, които трансферирали топлина и оттам излизали през улеи в дебелите стени на къщите в Рим.
По време на Гало-Римския период дори и в Британия, обществените сгради и домовете на богатите са отоплявали с hypocauste /първите радиатори с отвор на комин/. Обикновените хора обаче са принудени да прекарват зимните месеци в затворени помещения. Ръководени от бедността, недостатъците и досадния дим от огнището, трябвало да измислят начин и разположение да бъде освободен чрез изход така, че дъждът да не би могъл да попадне в огнището без неудобства за тях.
Тези сгради имали вече изграден комин, чрез който постепенно обикновените хора можели да си позволят лукса не само да готвят, но и да отопляват жилището. В единадесети век употребата на комини е широко разпространена и те постепенно започват да се извисяват първо в богатите домове, след това по други къщи. В последствие се наблюдава отстраняване на уреда hypocauste, като вечно търсещите откриватели усъвършенствали и подобрявали качествата на печките, комините и т.н.
Комините в ранното средновековие са огромни и са били почти с цялата ширина на стаите в основата на всеки комин имало поставени пейки и столове непосредствено пред огъня. Преди да се седне в така наречената стая за отопление всеки е трябвало да сложи под краката си един плетен кош, използван основно за параван. Някои от комините на къщите на съвременните фермери днес са построени по подобен модел. По този начин преминавали дългите зимни вечери. В последствие пред този тип печка за отопление разполагали легла, кожи и т.н., където спяло цялото семейство.
В началото този учудващ тип пирамидални „качулки” имал за цел да бъде спрян огъня и да съсредоточи излизането на дима извън помещенията. В последствие, когато се изобретяват камините печки с извисяващите се комини започнали да прикрепят допълнителен фриз на хоризонталния шелф. Често всичко това било украсявано с мрамор, специални камъни задържащи топлината, алабастър.
Всичко зависело според богатството на собственика на къщата. Така в Италия има запазени невероятни комини със 100 процента запазени материали използвани за тяхното изграждане. Мнозина обаче претоварвали с накити тези „уреди”. Основната декорация била с картини, позлатени предмети, малки и големи скулптури. През лятото, камината с комина бивала, украсена с много зеленина и цветя.
През тринадесети век, комините достигат максимална широчина в тяхното изграждане, техните мантия дъга имала размер на повече или по-малко от пространството в помещенията за които говорех. Формата на капака започвал леко да придобива заоблена форма.
През петнадесети век производството на комини във всички замъци на Франция, Италия, Германия, Австрия, Испания се превръща във великолепни архитектурни паметници. От тогава датира масовото производство на камината, комина, печката и т.н.
Гравюрата, която слагам тук е проект за производство на красива камина в петнадесети век от района на Льо Ман - Франция, който бил един от основните производители на този тип уреди. В момента макета се съхранява в Музея Cluny и готовия вариант е с ширина от 4 метра, т.е. четири пъти по-голям от този на днешните съществуващи комини.
На тази снимка се вижда красив и оригинален декор. На банера са издълбани фигури, представляващи осем етапа от живота.
В повечето средновековни домове се наблюдавало наличието на камина с комин в повече от една стая. В по-късен етап се налага всички тези димящи отвори да бъдат обединени и събрани в една единствена тръба излизаща през покрива.
Хората, които имали по-голям капитал отдавна преценили, че в изграждането на големи отоплителни тела е чиста загуба, заради тегленето на въздуха, което е било много лошо. Това е само началото на една индустрия, която в съвременен вариант е немислима, когато трябва да бъде проектирана къщата на „мечтите ни”.
В края на ХVIII век, започнало проектиране и изграждане на къщи задължително с комин и отопление. Постепенно започва да се подобрява конструкцията и начина на изпълнение на всеки архитектурен проект.
Намалена е ширината и височината на огнището, като частта на тръбата откъдето излиза дима, е занижена. Въпреки всички подобрения, за добив на топлинна енергия не винаги е съразмерно и в правилни пропорции изработеното гориво и това, което ще доведе до използването на печката.
Това е било в миналото!
Днес всеки знае какви са предимствата на отоплителните уреди. Темата е обширна и оставям на вас размислите и коментарите.
Темата е обширна, затова ще се съсредоточа в един кратък и сбит преразказ на информацията, която открих в различните френски и италиански сайтове, преди това трябваше да изчета доста литература, дори и такава, която не е превеждана на български език но, с много съществени данни, скици, чертежи събирани през годините.
Една огромна енциклопедия, която е създадена в резултат от продължителната работа и творческо търсене на хиляди архитекти и строители. Основата и ръководния принцип на работа са типични предложения и подобрения в строителството наблюдавани през вековете. Техники предназначени единствено в полза и подобряване на комфорта на негово величество „потребителя”.
Като начало ще започна с примери, които избрах от „безпорядъка” на информация.
Комините с печки са били изграждани във всички типове за место обитаване. Започвам с първите и не на последно място религиозните храмове. Първата катедрала с подобен вид отопление е била направена във Франция в Du Puy-en-Velay, Абатство Sénanque и след това разпространено на много други подобни сгради във френските градове и села. Първите уреди изградени в обществени сгради се намират в Noble, Vincennes, Martainville, Cadillac и др.
В буржоазните замъци в Dordogne в Indre, др., са едни от най-красивите архитектурни „печки”, както и в отделни градски постройки в Лаон. Една от тях е сградата на съда в Поатие. В селските райони в Doubs, хижата в Morzine са запазени първите опити съвсем целенасочено и с търговска цел да бъде рекламиране на този вид бизнес. Значителна част от информацията на цялата тази очарователна архитектурна находка е публикувана и издадена в самостоятелна книга през 2007г., във Франция. Така или иначе тя никога не е превеждана на български език.
В древните времена, хората откриват огъня и с развитие на родовото общество, постепенно превръщат неговата жизнена необходимост в едно постоянно средство за съществуване на човешкия род. В миналото, всеки е искал да запази частица от топлината на огъня за себе си, но е трябвало да изминат достатъчно години и различни метаморфози относно това, как да бъде съхранен огъня. Първите данни датират в началото 800-тната година, когато горящата факла е поставена в домашно помещение за да има светлина и топлина.
Древните жители на земята са измислили първоначално горящите въглени да се поставят и подреждат в различни кътчета на стаите в жилището. При гърците, прогреса е настъпил далеч по-бързо, защото измайсторили метални кутии повече или по-малко украсени с основава на четири крака, които най-често отразяват формата на животински лапи. Димът буквално е задушавал древните хора, и често се налагало да бъдат отваряни прозорци и врати, докато в един момент не решили да пробият дупка в покрива.
Този примитивен метод е с „патент” в Рим. Откъдето тръгва производство на камини с печки в началото на 2 век. Това е едно от гениалните предложенията на Витрувий, който препоръчва направата на този тип димоотвод с който да не се прашат картините и ценните предмети в стаите на къщата му. Особено през зимата положението ставало трагично, тъй като дима бързо се образувал и не можело да бъде проветрявано непрекъснато. Разбира се мекия климат на Гърция и Италия малко забавят развитието на този тип бизнес, защото и в двете държави зимата е мека и няма нужда от допълнително отопление. Но древните римляни и гърци успяват да създадат една от първите кухненски печки с изходящ комин.
Въпреки топлите зими, римляните стават известни, като създатели на първите радиатори, които загрявали чрез подземни канали, които трансферирали топлина и оттам излизали през улеи в дебелите стени на къщите в Рим.
По време на Гало-Римския период дори и в Британия, обществените сгради и домовете на богатите са отоплявали с hypocauste /първите радиатори с отвор на комин/. Обикновените хора обаче са принудени да прекарват зимните месеци в затворени помещения. Ръководени от бедността, недостатъците и досадния дим от огнището, трябвало да измислят начин и разположение да бъде освободен чрез изход така, че дъждът да не би могъл да попадне в огнището без неудобства за тях.
Тези сгради имали вече изграден комин, чрез който постепенно обикновените хора можели да си позволят лукса не само да готвят, но и да отопляват жилището. В единадесети век употребата на комини е широко разпространена и те постепенно започват да се извисяват първо в богатите домове, след това по други къщи. В последствие се наблюдава отстраняване на уреда hypocauste, като вечно търсещите откриватели усъвършенствали и подобрявали качествата на печките, комините и т.н.
Комините в ранното средновековие са огромни и са били почти с цялата ширина на стаите в основата на всеки комин имало поставени пейки и столове непосредствено пред огъня. Преди да се седне в така наречената стая за отопление всеки е трябвало да сложи под краката си един плетен кош, използван основно за параван. Някои от комините на къщите на съвременните фермери днес са построени по подобен модел. По този начин преминавали дългите зимни вечери. В последствие пред този тип печка за отопление разполагали легла, кожи и т.н., където спяло цялото семейство.
В началото този учудващ тип пирамидални „качулки” имал за цел да бъде спрян огъня и да съсредоточи излизането на дима извън помещенията. В последствие, когато се изобретяват камините печки с извисяващите се комини започнали да прикрепят допълнителен фриз на хоризонталния шелф. Често всичко това било украсявано с мрамор, специални камъни задържащи топлината, алабастър.
Всичко зависело според богатството на собственика на къщата. Така в Италия има запазени невероятни комини със 100 процента запазени материали използвани за тяхното изграждане. Мнозина обаче претоварвали с накити тези „уреди”. Основната декорация била с картини, позлатени предмети, малки и големи скулптури. През лятото, камината с комина бивала, украсена с много зеленина и цветя.
През тринадесети век, комините достигат максимална широчина в тяхното изграждане, техните мантия дъга имала размер на повече или по-малко от пространството в помещенията за които говорех. Формата на капака започвал леко да придобива заоблена форма.
През петнадесети век производството на комини във всички замъци на Франция, Италия, Германия, Австрия, Испания се превръща във великолепни архитектурни паметници. От тогава датира масовото производство на камината, комина, печката и т.н.
Гравюрата, която слагам тук е проект за производство на красива камина в петнадесети век от района на Льо Ман - Франция, който бил един от основните производители на този тип уреди. В момента макета се съхранява в Музея Cluny и готовия вариант е с ширина от 4 метра, т.е. четири пъти по-голям от този на днешните съществуващи комини.
На тази снимка се вижда красив и оригинален декор. На банера са издълбани фигури, представляващи осем етапа от живота.
В повечето средновековни домове се наблюдавало наличието на камина с комин в повече от една стая. В по-късен етап се налага всички тези димящи отвори да бъдат обединени и събрани в една единствена тръба излизаща през покрива.
Хората, които имали по-голям капитал отдавна преценили, че в изграждането на големи отоплителни тела е чиста загуба, заради тегленето на въздуха, което е било много лошо. Това е само началото на една индустрия, която в съвременен вариант е немислима, когато трябва да бъде проектирана къщата на „мечтите ни”.
В края на ХVIII век, започнало проектиране и изграждане на къщи задължително с комин и отопление. Постепенно започва да се подобрява конструкцията и начина на изпълнение на всеки архитектурен проект.
Намалена е ширината и височината на огнището, като частта на тръбата откъдето излиза дима, е занижена. Въпреки всички подобрения, за добив на топлинна енергия не винаги е съразмерно и в правилни пропорции изработеното гориво и това, което ще доведе до използването на печката.
Това е било в миналото!
Днес всеки знае какви са предимствата на отоплителните уреди. Темата е обширна и оставям на вас размислите и коментарите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар