Историята написана в Библията всеки я знае, раждането на Христос при овчарите, Витлеем дори и песента, когато ангели пеят "Слава на Бога най-високо, и на земята с мир мъжете да бъдат на добра воля" (Лука 2 стих 14).
Но, не тази история ще обсъждам в моя материал. Може би защото наближава светлия празник – Коледа, който се празнува почти навсякъде по земното кълбо обсипан с много хармония, любов и надежда. Обичам зимата, в еднообразните и студени цветове, които предлага. Чувства предадени неволно в моето съзнание, може би защото съм роден през януари много след всички празници в края на годината. Винаги съм казвал, че надежда има и то за всички!
Обичам зимния пейзаж, минусовите температури и онзи момент, когато се изсипват милиони блестящи снежинки върху студената земя. В живота на всички нас, всяка традиция има своя пейзаж от цветове и настроения, които остават незабравими. Такъв е моя пейзаж преди Коледа.
Снегът пада, покривите на сградите изчезват под дебелото бяло одеяло. Улиците пълни с хора, които разнасят пълни чанти и се смеят на висок глас. Настроения, килвам шапка и намествам дебелия зелен шал около шията ми. Гледам всичките тези минувачи, увити в дебели шуби, хвърлящи поглед, към витрините, които достойно се борят за своята красота. Млади и стари стоят пред феноменалните декорации, от които може да ти спре дъха. Вътре в магазините, шоуто е още по-пищно. В силната светлина осветяваща щандовете, гигантската коледна елха, натруфена с безброй блестящи светлини и огромни червени панделки привлича погледа на обикновения човек. Пред елхата виждам онзи малък старец, Дядо Коледа седнал на столче наобиколен от децата и техните родители. Всички с надеждата да се докоснат до този, който е част от магията наречена Коледа. Децата вярват, че именно той ще пусне на всяко живо същество желания подарък.
Казах, че има надежда за всички, дали наистина Коледа може да бъде незабравим празник? Какво всъщност е надеждата? Това, което всеки определя, като някаква недостижима химера. Казват, че надеждата умира последна. Аз пък съм сигурен, че тя не умира, а само се ражда и поддържа духа на човек жив и напрегнат.
Поглеждам към улиците, които блестят от безбройни светлини и красивите отблясъци на падащите снежинки. Когато гледам тази красота си мисля, какво ли е слизането в ада? Дали съществува? Едва ли, но пък мърсотията от този скапан живот, понякога ме разочарова. Разочарован от обществото и хората, които предпочитат да живеят в собствената си несгода. Дали заслужават подобно отношение?
Снегът вали и вали… Поглеждам към празните кейовете на Сена, забравих да спомена, че отново съм в Париж и наблюдавам тази красота от светлини и пищност. Нещо типично за французите. Мисля си за човешкия живот и затова, че всеки от нас е красив по своему. Всеки е обичан и даряван с любов. Всеки има своите плюсове и минуси. В този момент неволно ме завладява онзи стар спомен от една красива и тъжна приказка в която се разказваше за малкото момиче, което продаваше кибрит. Искрица топлина и надежда, дали има за онези, които са останали без любимия си човек, без дом, за онези бедни нещастници, които са само голямо бреме на това човечество. Каква е магията, която се крие зад думите: любов, приятел и надежда? Отговорът е семпъл, защото правото да бъдеш даряван с любов и обичан, е част от вечността.
Постепенно града утихва и остава единствено тишината от настъпилата нощ. Часовника в Нотр Дам – Париж удари единадесет бавни и пронизващи със своя звън камбани. Бавно тръгвам към хотела, където моята любов ме очаква. Всеки път когато съм Париж обичам да се уединявам. Така преоткривам красивите моменти и настроения от живота. Всеки път е нещо ново, красиво и различно. Ново чувство и емоционален заряд, който ме изпълва за следващите дни от приближаващата нова година.
Улиците са пусти. До ъгъла на близкия мост млада двойка се затопля в силна прегръдка и страстна целувка в тази снежна и студена нощ. Под мостовете на Париж е тихо. Няма даже и бездомните хора, които са неизменен пейзаж на този град. Тази нощ е много тихо. Изчистих лошите мисли от ума си. Знам само, че съпругата ми ме очаква и усмихната ще ми каже "Здравей, любов моя".
Така е в нощта преди Коледа. Какво ли ще бъде след години, в бъдещето? Продължавам към хотела и виждам силуета на огромната луна през падащия сняг. Има много, много красиви мигове от този живот.
Ако някой ме попита какво очаквам и какво ще си пожелая на Коледа - не знам? Искрено и честно ще пожелая за всеки да има много здраве, щастие, любов и МНОГО, МНОГО ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Но, не тази история ще обсъждам в моя материал. Може би защото наближава светлия празник – Коледа, който се празнува почти навсякъде по земното кълбо обсипан с много хармония, любов и надежда. Обичам зимата, в еднообразните и студени цветове, които предлага. Чувства предадени неволно в моето съзнание, може би защото съм роден през януари много след всички празници в края на годината. Винаги съм казвал, че надежда има и то за всички!
Обичам зимния пейзаж, минусовите температури и онзи момент, когато се изсипват милиони блестящи снежинки върху студената земя. В живота на всички нас, всяка традиция има своя пейзаж от цветове и настроения, които остават незабравими. Такъв е моя пейзаж преди Коледа.
Снегът пада, покривите на сградите изчезват под дебелото бяло одеяло. Улиците пълни с хора, които разнасят пълни чанти и се смеят на висок глас. Настроения, килвам шапка и намествам дебелия зелен шал около шията ми. Гледам всичките тези минувачи, увити в дебели шуби, хвърлящи поглед, към витрините, които достойно се борят за своята красота. Млади и стари стоят пред феноменалните декорации, от които може да ти спре дъха. Вътре в магазините, шоуто е още по-пищно. В силната светлина осветяваща щандовете, гигантската коледна елха, натруфена с безброй блестящи светлини и огромни червени панделки привлича погледа на обикновения човек. Пред елхата виждам онзи малък старец, Дядо Коледа седнал на столче наобиколен от децата и техните родители. Всички с надеждата да се докоснат до този, който е част от магията наречена Коледа. Децата вярват, че именно той ще пусне на всяко живо същество желания подарък.
Казах, че има надежда за всички, дали наистина Коледа може да бъде незабравим празник? Какво всъщност е надеждата? Това, което всеки определя, като някаква недостижима химера. Казват, че надеждата умира последна. Аз пък съм сигурен, че тя не умира, а само се ражда и поддържа духа на човек жив и напрегнат.
Поглеждам към улиците, които блестят от безбройни светлини и красивите отблясъци на падащите снежинки. Когато гледам тази красота си мисля, какво ли е слизането в ада? Дали съществува? Едва ли, но пък мърсотията от този скапан живот, понякога ме разочарова. Разочарован от обществото и хората, които предпочитат да живеят в собствената си несгода. Дали заслужават подобно отношение?
Снегът вали и вали… Поглеждам към празните кейовете на Сена, забравих да спомена, че отново съм в Париж и наблюдавам тази красота от светлини и пищност. Нещо типично за французите. Мисля си за човешкия живот и затова, че всеки от нас е красив по своему. Всеки е обичан и даряван с любов. Всеки има своите плюсове и минуси. В този момент неволно ме завладява онзи стар спомен от една красива и тъжна приказка в която се разказваше за малкото момиче, което продаваше кибрит. Искрица топлина и надежда, дали има за онези, които са останали без любимия си човек, без дом, за онези бедни нещастници, които са само голямо бреме на това човечество. Каква е магията, която се крие зад думите: любов, приятел и надежда? Отговорът е семпъл, защото правото да бъдеш даряван с любов и обичан, е част от вечността.
Постепенно града утихва и остава единствено тишината от настъпилата нощ. Часовника в Нотр Дам – Париж удари единадесет бавни и пронизващи със своя звън камбани. Бавно тръгвам към хотела, където моята любов ме очаква. Всеки път когато съм Париж обичам да се уединявам. Така преоткривам красивите моменти и настроения от живота. Всеки път е нещо ново, красиво и различно. Ново чувство и емоционален заряд, който ме изпълва за следващите дни от приближаващата нова година.
Улиците са пусти. До ъгъла на близкия мост млада двойка се затопля в силна прегръдка и страстна целувка в тази снежна и студена нощ. Под мостовете на Париж е тихо. Няма даже и бездомните хора, които са неизменен пейзаж на този град. Тази нощ е много тихо. Изчистих лошите мисли от ума си. Знам само, че съпругата ми ме очаква и усмихната ще ми каже "Здравей, любов моя".
Така е в нощта преди Коледа. Какво ли ще бъде след години, в бъдещето? Продължавам към хотела и виждам силуета на огромната луна през падащия сняг. Има много, много красиви мигове от този живот.
Ако някой ме попита какво очаквам и какво ще си пожелая на Коледа - не знам? Искрено и честно ще пожелая за всеки да има много здраве, щастие, любов и МНОГО, МНОГО ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар