Стил или съдържание

Това е вечната дилема, при определяне нивото на живот в съвременното общество. Повечето от нас залагат на това да имат „собствен и уникален стил”, вместо това да поработят в насоката да имат качествено съдържание към иначе /криворазбраното понятие стил, което е доста хумористично/. В случая сравненията са без мислени и без силни, защото каквото и да кажа относно двете понятия винаги ще има разминаване. Това ми звучи в онзи незабравим стил от миналото, а дори и сега, когато младите майки решават да закупят всичко на новороденото си отроче в стил – ЧИКО – с тази разлика, че марката няма нищо общо с названието защото на италиански се произнася – КИКО.

Къде е стилът им тогава, да не обсъждам и съдържанието! Просто за пореден път излагация с главно И. Още по-страшното е, че никой не желае да се поучи от грешките и продължават всички с пълна сила да пазаруват – Чико.

Спомням си няколко фрапантни случая от родната дипломация и когато новоизлюпена богаташка си постави ноктопластика и накара девойката, съградила туй стилно изящество от форми, ДА НАРИСУВА – знакът на /забележете/ Версачито по всичките и нокти. Горкият Джани Версаче, сигурно ще се обърне в гроба, защото до ден днешен никой от българските му фенове не се научи да произнася името му правилно. Защо пък не, какво им пречи на родните фенове? Да не би да не е стилно, силно ондулирана почти проскубана коса в размити тонове на перхидролени кичури, безразборно облечени маркови дрехи, защото трябва да присъства марката навсякъде. Именно така стилът се подчертава по-добре и нокти в стил Версачи-то… това е вече съдържание. Без съмнение!

Мисля си защо все още в любимата ми татковина, родина и прочие всички толкова много милеят за българщината а все се стремят да подражават на западния начин на живот. Тези които са имигранти от години, са разбрали една проста истина, че хората по света живеят със стандарта и стила на живот според потребителската им кошница и доходите от работа. Никой не се стреми да покаже това което има, може би в България е останало от култа към личността или стремежа да се притежават луксозни /необходими/ предмети така, че комшиите да умрат от завист и да се пукнат от яд.

В България както винаги всяко чудо за три дни, и е точно обратното, всички живеят и харчат пари далеч над получаваните доходи. Заведенията пълни с народ, супер модерни коли и още по кичозни дрехи и мода. За последното не желая да говоря.

Спомням разказа на една моя позната, за това как се изложила и как за пръв път като пристигнала в Брюксел приличала на силно изразен папагалски стил, или казано образно - изразено курвенско присъствие. Няма да споменавам името на тази особа, но когато пристигнала за пръв път в Европейската столица за да заеме своя ръководен пост в своята дипломатическа кариера видът и е бил следния: Силно боядисана червена коса, тупирана в корена и провиснала в краищата. Силен нощен грим, лачени ботуши и къса пола с множество колани и други флинтифлюшки. Когато въпросната личност решила да пие кафе в близкото заведение наред с демонстрационното си поведение извадила дълги 120 мм цигари, два мобилни телефона последен модел и започнала на висок глас да обяснява на български какви забутани били тези европейци. Малко след това, един от посетителите на заведението посетил пищната дама и я попитал само с една дума:

- Combien? От френски думата се превежда – Колко?

Няма да описвам бурния порой от думи и т.н., които височайшата особа изпразнила по негов адрес. Днес тази личност е доста по-смирена и няма помен от нейния величествен стилен вид. Съдържанието е изместило зависимостта от това да подражава на някоя световно неизвестна поп-фолк звезда.

Самата тя наскоро ми сподели: -„ Господи, само като си спомня за случката, срам ме хваща”.

Срам не срам, ала на улицата с червените фенери близо до гара Север в Брюксел, десетки момичета от Сливен и околността работят там денонощно. Извили силни грациозни тела, мургави каки и още по-руси техни посестрими окупират светещите в лилаво-розово витрини. При вида им на нощната тъма изглеждат като направени от кадифе. Но иначе съдържанието им е празно! Въпреки, че целта им е да изпразват джоба на иначе зажаднелия за секс и ласки европеец.

Спомням си също така още един разказ на друга персона, решила да се разходи и да позяпа момичетата от витрините, защото това е една от атракциите на Брюксел. Когато се спряла въпросната дама пред една витрина и оцъклила очи, отвътре изскочила полугола кака и я попитала на чист български език:

- „Душке, работа ли търсиш? Влизай имаме много добри клиенти с яко пач!” Демек има пари… Познатата ми извърнала глава и побягнала. В откровен разговор ми сподели:

- Как познаха, че съм българка?

Лесно е, познаваме се като онази приказка за краставите магарета! Имаме стил и съдържание!

Това е един от принципите да бъдем забелязани лесно и да бъдем освиркани публично на мегдана.

Вече традиционно, искам да завърша разказа си с един виц и да притуря няколко снимки от известния български сайт – сеир.бг те говорят много за българския стил и съдържание. Естествено с това не могат да бъдат подложени всички българи под един общ знаменател, но понеже не разбирам от математика, ще го кажа иначе: Всеки с номера си! т.е., със стила си! Някои обаче имат цяла програма! Що се касае за съдържанието, то няма значение, чудо голямо, че Виолета от "Травиата", ядяла вмирисано шкембе с чесън, нали се е отресла с маркови чанти стил Луи Вутон, добре поне, че са оригинални, а не менте от Илиянци. Но нейсе, това да ни е кусура... Ето и вица:

Изписали двама луди от лудницата, но ги пуснали на изпитателен срок. Казали им:
- Даваме ви един месец пробен срок. Ще живеете в една квартира и ще се наблюдавате един друг. Ако някой забележи, че другият полудява - веднага да ни се обади по телефона да дойдем да го приберем.
Настаняват се те, живеят си. Една вечер обаче единият застава до главата на другия, вдига ръце нагоре и казва:
- Аз съм нощна лампа! Другият решава да го издаде на лекарите. Вдига телефона, обажда се:
- Тука тоя се е побъркал, виснал ми е над главата и разправя че е нощна лампа.
- Добре, ще дойдем утре да го приберем. - Ама как утре, сега елате!
- Късно е, лягай да спиш и на сутринта сме при тебе.
- Ама как да спя на светло бе хора?