Никога не съм се замислял, че един ден ще посетя Сингапур. Нямах представа къде отивам, знаех само, че ме очаква много екзотика, океан и предизвикателства, за които не съм подозирал. Използвах услугите на предпочитаната от мен авиокомпания Луфтханза. Пътуването от Брюксел към Франкфурт е кратко, но след това самолетът огромен Джъмбо джет /Боинг 747 400/ имаше междинни кацания на всеки 4 часа в Анкара, Дубай, Сейшелски острови, Индия, Банкок и Сингапур. Смяната на часовите пояси, ден, нощ и уморителните 24ч., във въздуха изтриха от паметта ми кой ден сме, колко е часа…?
Още от летището бях стъписан от лукса, който ме „удари”. Напомняше ми донякъде за летището в Лос Анжелис, но тук в Сингапур всичко изглеждаше много добре поддържано, стилно, приятно, галещо сетивата. При напускане на летището взехме такси, защото това е евтин транспорт. Датата е 10/02/2006г., а навън температурата беше 28 °C. Пътят от летището до града е обвит с палмови дървета и много цветя. Отпред се виждат небостъргачите от сити-Сингапур, типичен пейзаж както в Манхатън. Изборът на хотелът оставих на съпругата ми, а тя избра района наClark Quay - Raffles Hotel.
В Сингапур, животът спокойно. Clark Quay e бивша складова площ, която е превърната в прекрасно място пълно с осветление, ресторанти, магазини, улични представления и малки хранителни щандове. Това е подходящо място за разходка покрай живописната река, която минава през Сингапур. "Джъмбо морски дарове" е традиционната храна в повечето ресторанти на полуострова. Предлагат се в изобилие всякакви морски деликатеси, риби, октоподи, раци, скариди, омари…
Не липсват и малките китайски ресторантчета, където можете да си купите евтина храна. Но затова по-късно:
Още през първия ден след пристигането ни очакваха вече планирани посещения на повече от известните и запазени паметници свързани с историята на Сингапур. Всяка част от града припомня отделна глава от миналото на града. Силно влияние в старата архитектура е следствие от присъствие на британците по време на британския колониален период.
Несъмнено впечатляващите храмове и култови сгради ни напомнят много за това, че по време на японската окупация през Втората световна война строителството също е било в разцвета си. За да не останете с впечатление, че тук цари пълна „азиатщина” ще ви спомена, че съвременен Сингапур следите от колониалния живот отстъпват място на по-рафинирана архитектура.
Там преобладава по-масивно строителство тип небостъргачи нямащи нищо общо с историческата значимост на града.
От Raffles Hotel, където сме настанени, след лека закуска от плодови салати, екзотични плодове и сокове започнахме посещението в града. Съпътстваше ни очарователна атмосфера примесена с изящна чистота /между другото в Сингапур тротоарите са покрити с теракотни плочи/. Нашата разходка е пунктирана от следните исторически паметници:
• Сградата на стария парламент
• Сградата на Върховния съд
• Сити Хол Сингапур
• Катедралата Сейнт Андрюс - катедралата е построена между 1856 и 1861г., на мястото на старата църква. Не случайно е избрано мястото и за построяване именно тук, защото Сър Стамфорд Рафълс искал да създаде граждански и културен център.
Сградата е проектирана от полковник Роналд Макферсън, като катедралата St. Andrews е построена от индийски затворници. Нейната фасада е изключително ярка и бяла. Едни от смеските, които са добавяни към строителния материал е смес от вар, яйчен белтък и захар, наречен от местното население мадрас чунам .
От другата страна на Катедралата може да се види монумента издигнат в чест на цивилните жертви от японската окупация през Втората световна война. Монументът се състои от четири бели колони, всяка от които е висока по 70 метра. Всяка една от тях представлява различна общност. Сингапурците често наричат тази конструкция "паметник на пръчиците”.
Наблизо се намира също така Merlion (емблемата на Сингапур), разположена на устието на река Сингапур непосредствено до Fullerton Hotel. Тя представлява една много известна склуптора наполовина лъв, половин риба.
Официално е открита на 15 септември 1972 година.
След продължителна разходка по улиците, където чистота както казах е перфектна /глобата за хвърлен боклук на улицата се равнява на приблизително 500€ това се отнася и за хвърляне на фас/ се пренесохме в Чайна таун, където имахме резервирана маса за обяд на улица Смит при Да Донг. Един невероятен китайски ресторант в който можете да слушате изпълнения на традиционни китайски песни, а също и произведения от китайската опера. В Сингапур китайската общност е изразена с най-много представители. Това са жители емигрирали от най-южните провинции на Китай. Те представляват около 77% от населението на Сингапур.
Центърът на този квартал е преобразуван много пъти и последната регулация на кметството го превръща изцяло в пешеходна зона, бликаща от къщи, магазини, които са боядисани в ярки цветове. Тук има безброй кафенета, малки ресторанти, традиционни китайски herbalists и какво ли не? Вцентъра на града това не може да бъде видяно. Тук китайските туристи идват защото кварталът има своята известност, като богат район, където са запазени типичните китайски занаяти.
Температурата на въздуха вече е приблизително 35 градуса, а влагата е почти непоносима. Всичко полепва по тялото, защото в този географски район минава Екваторът. В Чайна таун все още имаше запазени украси от честване на Китайската Нова година. Докато се разхождаме по алеите и малките улички в Чайна таун, видяхме още:
• Храмът Шри Мариммам (индуски храм). Със своята великолепна структура и архитектура, този храм е най-старият индуски храм в Сингапур. Последната реставрация датира от 1843г., Множество индуски божества са издълбани по стените, вратите. Навсякъде могат да се видят специалните украси със зъбери и фрески по таваните. Нещо толкова характерно и типично за този тип архитектура. Тук се намира и мястото Thimithi, където се отбелязва празника на ходене върху огън. В последствие разбирам, че този тип „нестинарство” съществува и при много други народи. Следващата ни спирка е:
• Thian Hock Keng Temple (китайски храм). Той е най-старият китайски храм в Сингапур. Храмът на блаженството, както е известен, е построена между 1839 и 1842г., в чест на богинята на морето. Това е грандиозен исторически паметник. Това типичен Taoist-будистки храм, който е перфектно фина форма, а покрива е украсен със статуи на дракона, камъни, цветя и много керамични плочки. Несъмнено забравих, че присъствието на бамбука тук само подсилва тази естествена красота. Храмът е истински шедьовър на азиатската архитектура.
•Durgha Nagore е светилище за мюсюлманите тук. Древна джамия, която нарочно е оставена в лошо състояние, за да запази духът на времето и епохата през която е била построена.
След разходката в Чайна таун вземаме такси до Botanic Gardens, където ще посетим National Orchid Garden.
Следва продължение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар