Той обичаше всичко и всички.

Годината е 1992, мястото – Лозана – Швейцария, през лятото. Бях с една приятелка за да превеждаме на туристическа група от България. В същият ден и момент в града имаше концерт на Майкъл Джексън. Не знаех как да отреагирам, защото две години по-рано се бях сблъскал с Мадона на живо в Барселона. Въпреки, че не бях на концерта, този момент ще помня завинаги.
Музиката се чуваше из целия град. Навсякъде. Слушах песните изпълнени от Кралят на Поп музиката и в мислите ми се появяваха всички моменти, когато за пръв път се докоснах до неговото творчество. Това всъщност беше моят косвен допир с Майкъл.
Сега е 2009г., мястото е Брюксел, аз съм пред компютъра и слушам ’’Gone too soon’’ – песента, която ме накара да пророня сълза в скръб, по време на траурната церемония когато целият свят се прощаваше с Майкъл.
Гледам CNN и не вярвам, просто не мога да повярвам, че това е истина. Американците изпратиха с достойнство Майкъл Джексън. Певецът, артист, композитор, баща, приятел и идол. Въпреки, че много от вас ще кажат, че погребението е било комерсиализирано аз мисля, че по-скоро това беше достатъчно показателно пред света, че американците които са плюти и хулени могат да бъдет обединени, когато е необходимо…
Може и така да е, ще каже някой, но поне има някаква полза от цялата тази церемония. Не случайно, когато изнесоха ковчега с тялото пасторът призова всички да се хванат за ръце, независимо от цвета на кожата, да се помолят за душата на този велик певец и артист. По време на молитвата камерите продължиха да показват картини от различни места от САЩ, Ранчото Невърленд, Тайм Скуеър, „Щаб” квартирата на Мотаун. Хората се държаха за ръце и мълвяха с устни молитвата…
Уважаемите зрители със сигурност са останали впечатлени от невероятните изпълнения на Звезди от ранга на Марая Кери, Джон Майер, Стиви Уондър, Джърмейн Джексън, който по рано каза:

„Бих искал аз да бях умрял, не Майкъл”…

Даяна Рос изпрати своите прощални думи към Майкъл по-рано, които гласяха:
„Много обичах Майкъл, той бе много ценна част от живота ми, част от нишката на живота ми по начин, който не мога да изразя с думи …
Кино легендата Елизабет Тейлър категорично е отказала да говори за смърта на Майкъл,
преди да са свършили церемониите около погребението на нейния добър приятел. Прекалено разстроена и безсилна, дивата е заявила, че не е в състояние да каже дума...

„Може би по-късно, когато осмисля нещата”… били единствените и думи.

В края на церемонията думите на дъщерята на Майкъл Джексън – Парис – ме впечатлиха особено с искреността, която това невръстно дете произнесе в ридание и подкрепяна от своите лели Джанет и Латоя:
"Откакто съм се родила, татко беше най-добрият баща, който можете да си представите. Исках само да кажа, че много го обичам"…
„Той бе сочен с пръст и обвиняван, колко ли болка може да понесе човек? Дано поне сега те оставят намира, Майкъл”, каза брат му Марлон Джаксън –
„Благодаря ти за всички усмивки, които постави на лицата на толкова много хора".
Прощални думи казаха и не безизвестните актриси – Брук Шийлдс, Куийн Латифа. Брилянтните изпълнения на Стиви Уондър, Марая, Джон Майер и бек вокалите на самия Майкъл разчувстваха милиони хора по-света.
Това беше краят на един човешки живот. Това беше краят и началото на легендата – Майкъл Джексън. От всичките песни и шедьоври, които той е изпълнил неговата любима песен всъщност е произведение на легендата Чарли Чаплин – ‘’Smile’’. Тази с която, неговият брат Джърмейн се прости по време на поклонението. Нека всички те запомнят с музиката, с усмивката ти, с таланта, който ще остане за вечността. Почивай в Мир!

*Smile*

Smile though your heart is aching
Smile even though it’s breaking
When there are clouds in the sky, you’ll get by
If you smile through your fear and sorrow

Smile and maybe tomorrow
You’ll see the sun come shining through for you
Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness

Although a tear may be ever so near
That’s the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile

If you just smile…