Бай Ганьо в депутацията по А. Константинов

В навечерието на поредните парламентарни избори в България, си позволявам да публикувам този шедьовър на брилянтният Алеко Константинов. Историята е стара и банална. Персонажът е до болка познат. Няма българин, който да не е чел, учил, слушал историите за Бай Ганя.
С годините този образ постепенно избледня в съзнанието ми, по простата причина, че се опитах да го забравя. Но, човек не може да избяга от същината на своята природа. Човек, не може да е перфектен в мисленето си по простата причина, че в съзнанието на българина все още живеят и са неизлечимо закостенели всички навици и маниери на достопочтенния Бай Ганьо. Едва ли някой ден тази традиционна българска черта ще бъде изкоренена? Едва ли някой ден някой ще застане гордо пред нацията и ще заяви - "Аз сгреших!", "Аз съм честен с вас!". Това по-скоро е в сферата на митовете и легендите но със сигурност някой ден, може и да се промени българския манталитет. Истината е в това, че пак ще си послужа с една известна българска приказка, в която се разказваше, как бащата даваше на синовете си надеждата, че ако им се счупи колата трябва да викат - Неволята. Ние я викаме от години. Неволята все не идва!? Трябваше да ни нападнат американците, щяхме да се предадем, но кой знае как щяхме да ги побългарим. Трябваше да влезем в ЕС и влязохме, пак се "усрахме" и то с пълна сила. Какво може да очакваме? Каква надежда може да има този изстрадал български народ, който от години търпи какви ли не владичества? Кой знае, аз със сигурност няма да забравя историята на Бай Ганя, защото той все още е жив като, образ в съвременниците на Република България. Какво пък, такъв образ със сигурност няма да срещнем никъде по света. Особено със своето: "Я, булгар"... кой знае отново как ще ни "изклатят" през следващите четири години - родните бай ганьовци? Кой знае?

... Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. Ами че такива характери като човека с окладистой русской бородой, или пък оня, който е похож на французика очень бойко и плавно говорит по французски, или най-сетне известный болгарский дипломат малко ли бяха? Даже ако питате, само последният им стигаше на русите. Человекът, когото руската преса нарича болгарский дипломат, е всъщност филибелийски сапунджия. Какво значи прогресивна нация! Когато българските сапунджии минават в Русия за дипломати, представете си пък какво ще стане да се яви пред Матушката един български хасъл дипломат, а? Колкото и да си скромен, не можеш да не се гордееш! Наистина, справедливостта го изисква да признаеш, че и французите малко позаприличват на нас: техният Феликс Фор от кожарин стана президент на Републиката, па и римляните имат подобен случай: Цинцината помните ли? Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: "Желаеш ли да станеш български княз?" - без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната...
За бай Ганя е приказката... Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят - иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български... Но аз, непоправим оптимист, мисля си, че съдбата е преплела бай Ганя в тази мисия само и само за да запази депутацията своя настоящи български национален характер, защото, както щете, но окладистая русская борода, французик дипломат - не звучат български. А че бай Ганьо е държал високо и с достолепие знамето на българския патриотизъм, това ще види всякой ясно от следующото интервю. (Няма защо да поменуваме, че първият господин, облечен във фрак, който влезе в стаята на бай Ганя и пред когото бай Ганьо успя да излее своите братски чувства, беше не кореспондент, а келнер от гостинницата. Малко недоразумение, но какво да чиниш? Накипели в гърдите искрени чувства, замъглили се очите от умилителни сълзи - твърде е естествено да стане грешка.)

Влиза кореспондент. Бай Ганьо беше ли си приготвил нарязан лук, не беше ли - не зная, но мога положително да утвърдя, че очите му се просълзиха:
- О-о, здрасти, братушка, здрасти. Девет години, братушка, девет! Не е ден, не са два, девет години - и заплака бай Ганьо.
Всеки би помислил твърде естествено, че братската среща след дълга печална раздяла препълнува с нежни чувства гърдите на бай Ганя и избитъкът на тия чувства се лее във вид на умилни сълзи; но какво беше учудването на кореспондента, когато видя, че моментално лицето на събеседника му се проясни, и чу от устата му следующите думи, изказани като че крадешком, с едно подмигване:

- Ама да знайш какъв венец сме яптърдисали, здраве му кажи - чиста работа! Не тъй бакър, сребро - ами чисто злато. И знайш ли колко струва? Как ти мислиш, братушка?... На мен да поднесат русите например, санким де, такъв венец, и краката им ще цалувам - какво хортуваш, не е шега, злато! Хем чисто злато, не така...
- Ами у вас там движение някакво македонско се начнало - отклонява разговора кореспондентът. - Намирате ли, че това движение е своевременно?
- Движение ли? Какво движение?! - учудва се бай Ганьо, като че за пръв път чува за таквоз нещо. - Я недей се кахъри! Никакво движение няма... Чапкънска работа! Хайдучаги! Хич за въстание време ли е сега? И какво искат тия хаймани - не мога да разбера. Твоя милост, знайш ли какво? Не зная дали знайш - има един ферман от 1870 година за шестима владици в Македония - трима са дали, още трима ще дадат, па ще си седнат всички на задника! Това им е зора!
- Ами Берлинския договор?
- А бе я ги запуши тез... За друго да си приказваме. Я ми кажи ти мене Драгана Цанкова познаваш ли?
- Да, мисля, че доста добре го познавам.
- Е? - и бай Ганьо усили въпроса с едно двусмислено шаване на пръстите си. - Как ти се види тоз чиляк?
- Мисля, че е един добър патриот.
Бай Ганьо се засмя неестествено и си заклати главата:
- Па-три-от ли? Е-хе-е, да го зна-еш каква ми е сто-ка! Че той помислил ли е един ден за свойто отечество. Той гледа да настани само себе си и зетя си. Такъв си е от малък, нали го зная. За патриоти ако питаш, ний сме хасъл патриоти. Хубаво ме гледай! На мене не двесте - сто и петдесет рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо... Че как ме хесапиш, твоя милост! Туй не е Абисиния...
- Обядвали ли сте, господин Балкански?
- Защо питаш? Да не ме поканиш я на обед, я?... Аз приемам. Славяне не сме ли?
Интервюто се прекъсна.


София, 1 юли 1895 год.