Денят на бащата

е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Денят на бащата се празнува в различните страни по различен начин и на различни дати, както се вижда по-долу.

Денят на бащата съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на бащите и бъдещите бащи. Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф — 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник.

В Съединените щати главната причина, която довежда до основането на празника, е Сонора Смарт Дод, родена в Крестон, Вашингтон. Дъщеря е на ветерана от Гражданската война в САЩ Уилям Джаксон Смарт, който отглежда шест деца в Спокейн, Вашингтон. Сонора Дод е вдъхновена от усилията, които Ана Джарвис полага, за да основе Деня на майката. Въпреки че предлага за дата на празника 5 юни — годишнината от кончината на нейния баща, тя не успява да подготви организаторите навреме и празненството се отлага за третата неделя на юни. Първият Ден на бащата се чества на 19 юни 1910 в Спокейн.

Празникът незабавно получава широка неофицална подкрепа от различни хора, като политика Уилям Дженингс Браян. Президентът Удроу Уилсън лично празнува със своето семейство през 1916 г. Президентът Калвин Кулидж препоръчва празника за национален през 1924 г. А през 1966 президентът Линдън Б. Джонсън решава празникът да се празнува в третата неделя на юни. Празникът е признат за официален през 1972 по време на президента Ричард Никсън.

Тъй като информацията, която намерих в Уикипедия е малка, реших да ви опиша как мойте деца ме изненадаха за този ден. Първо приготовленията за празника /подаръци/ започват поне един месец по-рано. В часовете по „трудово обучение” всяко дете започва да изработва някакъв предмет и задължително пише стих или просто един семпъл поздрав към бащата. Вече години наред, моите деца не престават да ме изненадват. Заедно с учителите, децата опаковат подаръците и ги правят така, че да бъдат интересни и значими за всеки родител. Тази година дъщеря ми подари една ръчно направена ваза със сглобени елементи от щипки за дрехи оцветени в два цвята. Едно красиво стихотворение, и много целувки и прегръдки. Защото момичето ми е страхотна ученичка и обича много да празнуваме. Малкият ми син е скътал под леглото си подаръка за татко, но все още се сладко спи, а аз докато пиша материала гадая какво е приготвил в неговия пакет. Обичам децата си ще им благодаря, както подобава. Големият ми син ме поздрави със SMS с едно малко изречение: „Татко обичам те!”. Лично аз не виждам нищо лошо в това, да има такъв ден, въпреки присмехулните попръжки от страна на някои родни мачовци, че: „Какъв е този празник? Ние да не сме обратни?”. Е, въпрос на възпитание е в останалата част на човечеството и израз на уважение на децата към баща им. Те така не го разбират. Пък били обратни, завъртяни или много специални. Искам само да кажа на всички бащи, и аз като такъв с моите три деца:

„Честит празник татковци. Обичайте децата си, защото един ден ще имаме нужда от тях, но те ще са големи и самостоятелни, а ние стари и безпомощни. Нека децата ни радват с пакостите, с „глупостите”, белите които правят защото те без нас ще могат, но ние без тях няма да можем!”

Наздраве!