За любовта и приятелството

“- Това е най-добрият ми приятел!”, така казват всички...
С това започват, а с това завършва едно приятелство.
“- Той беше най-добрият ми приятел!”
Споделяте едни и същи вкусове, едни и същи идеи. И няма съмнение, във времето понякога мисля, че приятелството е вечно. Така, както е в любовта ... Но се чудя: дали има все още истински приятели, или всичко е плод на взаимни интереси. Времето е такова, че взаимното съ-участие би могло да достигне до една зашеметяваща приятелска връзка, за която знаем единствено от историята и от това, как дедите ни са давали една “Честна дума”! Остава обаче въпросът, имаме ли истински приятели? Имаме ли истинска любов?
Затова написах тези няколко стиха, които изкочиха от душата ми за приятелите около мен, които много уважавам.
За любимата – оставам любовта! За мен това е непреходно чувство, и е вечно!

* * * *

Животът ми отне огромно време,
приятел,
като тебе да намеря!
Големият водовъртеж,
ни ден, ни два
без нежни думи ни помете.

Летях след вятъра и се опитвах
приятели да срещна, във простора.
Разделях радост, мъка и тъга.
Преди животът да ме завлече надолу!

Опитах се да взема всичко във ръце,
с наслада от приятелските чувста
да попия. Загубих те в съня си
някъде в нощта,
тъй както спомена погребах скрито!

Пред нас е хоризонта с ярка, жълта светлина,
запалена от здрача и звездите.
Далече, падна мъничка звезда,
изгаряща в танца на мечтите.

* * * *

Аз искам да пиша така,
че да престана да страдам.

Аз искам да бъда силен и да
спря смъртта в душата.

Аз искам да вървя в необятното.

Защото искам да бъда над
нещата.

Аз искам да летя високо,
и страстно да те желая.

Аз искам да се рея в сърцето ти
и да те обичам до безкрая...

Искам да си най-красива,
най-красива на земята...

Аз искам и те желая!





Брюксел 19 март 2009г.